Фотоспомен за един детски лагер

Главна » Архивите са живи » Галерия » Фотоспомен за един детски лагер

ГЛАВНА ЗА ПРОЕКТА ПРАВИЛА НА САЙТА КОНТАКТИ КАРТА НА САЙТА

Моето детство

Регистрация | Забравих парола!

Категории

Специални раздели

Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!

Календар

Архиви

Октомври 2026 (1)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)

Покажи целият архив

Администрация

Бърза връзка с част от екипа:

Администратори: admin, dani, freja, isi, ssi, Зико InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)

Редактори: marulka, eli, zverche, Чудакът от 6-ти Б, donaddt, Надя, regina, Боряна, Айви, tivesto, катя милушева, Cvetan, Simpra, Anakin Skywalker, boysta3, Цонка, Лилия, kitten, Svilena, Подкожурница, Калисто

Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"

Фотоспомен за един детски лагер

24-04-2008, 20:49 | Автор: dani | Категория: Архивите са живи / Галерия

Здравейте, аз съм порталът на детския лагер. Някога през мен нахлуваха деца, за да преживеят тук чудесни и незабравими дни от лятната си ваканция.

Здравейте! Аз съм лагерната барака. Приютявах в себе си момичета и момчета през веселите дни на детството им.

Здравейте! Аз съм лагерна алея. Сутрин по мен лагерниците тичаха по време на физзарядката, облечени с анцузи. Малко се мусеха, че така рано са ги вдигнали от сън, но утринната свежест на въздуха бързо им оправяше настроението.

Здравейте! Ние сме лагерните умивалници. Водата ни беше студена и бързо пъдеше сънливостта от ранобудните момчета и момичета, дошли при нас сутрин със сапуни, четки и пасти за зъби.

Здравейте! Аз съм бунгалото на лагерните ръководители. Децата от лагера не обичаха да се навъртат около мен, но хората, които ме населяваха, можеха също добре да се забавляват. Те бяха такива, каквито сте сега вие - някогашните лагерници.

Здравейте! Познахте ме, нали? Аз съм пилонът на лагерния флаг. Около мен е плацът, на който всяка сутрин и всяка вечер се строявахте за проверка. Гледах ви всички от високо и разбирах колко ви е скучно и досадно да стоите в редици и колони. Искахте да сте на мястото на възрастните - никой да не ви заповядва и строява. Е, сега сте на мястото на възрастните. Как се чувствате извън строя?

Здравейте! Аз съм лагерната столова. Спомняте ли си моите квадратни маси с бели покривки, пластмасовите табли, кастронките и чиниите от "алпака"?

Аз съм старата лагерна печка. Някога на горещите ми плочи готвачките варяха супи и манджи за изгладнелите ви стомахчета.

Здравейте и от мен! Аз съм беседката. Събирахте се под моят ламаринен покрив, за да пеете песни, да си разказвате разни неща или да поиграете на шах и "Не се сърди, човече". Тук попълвахте и лексиконите си, в които си разменяхте адреси и си пишехте разни "мъдри" мисли, преди да си заминете от лагера. Аз пазя спомена за вашата първа романтична любов. Любов без страст и цинизъм, чиста като слънчев изгрев...

Привет! Аз съм къщичката на лагерния патрул. В мен дежурехте по двама, пазехте лагера от неканени гости и без бележка от началника на лагерната смяна не пускахте никого да излиза навън.

Помните ли ни? Ние сме люлките от лагера. По нас все още стоят следите от вашите гуменки и запотените ви от игра ръце.

Аз пък съм лагерната ограда. Никак не ме обичахте някога. Смятахте, че ви препречвам пътя към свободния живот. Някои дори ме прескачаха през нощта, за да идат до близкото село или град на дискотека. Е, сега вече сте завинаги от другата ми страна, на свобода. Харесва ли ви да сте свободни от детството си?

Ето ме и мен - спалното помещение. Някога бях красиво и подредено, с наредени в мен пружинени легла, покрити с одеяла и бели чершафи (така мразехте да си ги оправяте сутрин след ставане от сън). Помните ли "тихия час", през който трябваше да сте в мен, да спите следобяд или да четете книга. Ами мамбите и боя с възглавници , който си устройвахте, докато не дойде дежурния да ви смъмри.

... Да, всичко това съм аз, старият детски лагер. Аз нося все още спомена за вашето детство, за веселите ви игри, за смеха и песните ви. Единственото , което остана от мен са тези руини и спомените.

ЕТИКЕТИ: Лагери, екскурзии, бригади, Галерия

Последна редакция: 24-04-2008, 20:49
Страницата е видяна: 9 433 пъти
ID на статията: 281
Брой коментари: 10 коментара
Версия за печат: отпечатай

Вижте също

Уважаеми гостенино!

Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.

№1 от: Надя (24 април 2008 20:57)

Много е

тъжно Дани. Изглежда някак си самотно и нещастно. Сякаш ние му липсваме и му е мъчно за нас. Малко като буренясалата къща на баба ми и нейните и криви прозорци все ми се струват че плачат..

№2 от: dani (24 април 2008 21:03)

Ох, на мен също ми става доста тъжно къто се разхождам там. Лагерът (по-точно лагерите, защото са два на около километър един от друг) се намира в полите на берковския балкан. Аз не съм ходил в него, някак не идеше някога да си на лагер в собствения си град, но там цяло лято беше пълно с деца. От склада на лагера успяхме да намерим (съвсем легално обаче) с един приятел стари плочи с песни, които са въртяни на лагерния грамофон и скоро време ще ги свалим на компютър и ще ги пуснем, админа се е заел сериозно с въпроса.

--------------------

Тя го попита къде живее.
— Втората надясно — обясни Питър — и после все направо до сутринта.
— Какъв смешен адрес!
"Питър Пан" Дж. М. Бари

№3 от: scopchanov (24 април 2008 21:38)

"... Е, сега вече сте завинаги от другата ми страна, на свобода. Харесва ли ви да сте свободни от детството си?..."

Тъжен, риторичен въпрос. Уви!

№4 от: dani (25 април 2008 16:33)

Не е нужно да поясняваш. Всъщност измежду нашето поколение няма "комунисти". Тая утопия е грабнала сърцата на младежите от времето на световните войни. В "Архипелаг ГУлаг" Солженицин е отделил доста място, за да им напише психологическата характеристика. Но всъщност именно мечтата по обществото - утопия е онова, което непрекъснато се повтаря в историята. Чух, че наоколо има историци, какво ще кажат те по въпроса за утопиите?

----------------
Ако искате да си припомните как стоят нещата с ваканцията в лагер, ви предлагам ето това клипче от "Приключенията на Петров и Васечкин".
Песента "Защо му е на човек ваканция"

--------------------

№5 от: dani (26 април 2008 18:40)

Антиутопиите са реализираните (орезилените) утопии. Впрочем "Остров Утопия" сър Томас Мор е писал именно като предложение към Англия - страната, в която най не са вярвали в утопии. Някой беше казал за утопиите, че се измислят от наивници, осъществяват се от глупаци, а се управляват от мерзавци (всъщност беше казано за революциите, но двете неща са сходни). Детството обаче със сигурност не е утопия. Доказателство за това е, че имаме спомени от него- значи е съществувало все пак някога. Със сигурност не сме го измислили, не знам дали отново ще го осъществим (чрез нас самите или чрез нашите собствени наследници ), но ако някой умее да управлява собственото си детство (или спомена за него) със сигурност не е мерзавец.... Извинявайте, май го ударих на схоластика🙂

--------------------

№6 от: estranged6501 (25 февруари 2010 18:04)

Тцтцтц, изобщо е трябвало да се опазят тези лагери. Ама все пак изникнаха луксозните хотели, лагерите се гледат с друго око. Мен ако питате, бих отишла пак на гости на подобни лагери. За съжаление мизерията е доста голяма. Преди имаше ред имаше и дисциплина. А сега?!

№7 от: Anakin Skywalker (31 януари 2012 15:23)

Тъга и носталгия..друго нямам какво да кажа 🥺 em_20

--------------------

"Всички възрастни са били деца, но малцина си го спомнят"
Антоан дьо Сент Екзюпери

№8 от: Весито (23 юни 2012 21:45)

Много тъжно, а колко смях, игри е имало там....

№9 от: Добромир Христов (20 януари 2013 02:13)

За съжаление почти в цялата страна ,,картинката" е същата. Варненци помнят ли лагера в село Снежина. На 20 км от Провадия във вековна дъбова гора. Днес от този лагер има буквално 5-6 тухли от столовата. Бунгалата изобщо ги няма. А там всички третокласници ходеха на лагер през лятото. А през месец май десетокласниците провеждаха лагерите на предмета Начално Военно Обучение / НВО /. Баба ми и дядо ми живееха в това село. Вече нищо не ме свързва с него само най-хубавите ми детски спомени. Скоро ходих на гости на мои близки и хиляди пъти съжалявах, че отидох, защото видях разруха. Църквата, фурната, мандрата изобщо ги няма. Все едно че никога не са съществували. Ето това стана с много хубави български села "благодарение" на бившите малцинства,които в селата днес са мнозинства. Жалко!

№10 от: joro78 (2 ноември 2021 01:45)

На лагер в Снежина съм бил през лятото на 1990г. Военно обучение вече нямаше, а само игри и лудории! Много прекрасни спомени имам от там. Смяната беше две седмици и няколко пъти ходехме до селото! Хлябът от фурната наистина беше много вкусен, както и храната като цяло от онези години. Ех спомени!!!

Информация

Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.

Последни статии

Приятели

Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

Други проекти

Анкета

Любимия Ви български детски сериал е: