Сякаш са ми пред очите предметите, спомените и преживяванията от ранното ми детство, вижте ги и вие и си спомнете своето:

-металното креватче на село

-ябълките на вестник през зимата в нашата стая

-шарените черги в стаята на баба

-миризмата на пушек навън през зимата

-изгледа през прозореца от втория етаж-двора отрупан в сняг

-"златната дрешка" в гардероба на баба

...

Ето, че успях да отида и да видя с очите си Ретро музея във Варна.
Ако искате...разходете се мъничко с мен!

Здравейте, приятели!

Имам много важна необходимост от поддръжка за съществуването на сайта. Като "админ", знаех, че ще дойде това време, в което "проекта" ще се "изчерпа" (въпреки, че няма как да се изчерпа детстото ни: то винаги ще остане скътано в душите ни, завинаги, и ще ни топли постоянно). Общо взето си казахме възможното, или поне каквото успяхме... Беше чудно, вълшебно, невероятно! Но всяко пътешествие си има край, нали така? Или пък може да не сте съгласни 😄 Еха, още година със сигурност ще го има НД (благодарение на Дани - убеди ме, значи-значи). Но после - знам ли?... Споделете "сериозните" причини за продължаването му нататък.

Ваш админ, Влади

Една по-прашна статия, която ми се иска да видя пак във връзка с настоящия 24ти май!

Манифестациите от времето на моето детство имаха особено присъствие в детския ми свят. Преди всичко те бяха празници. Празникът беше не толкова в помпозната представителност на тия шарени от костюми и лозунги шествия, не дори в новите играчки и лакомства, които родителите ни купуваха от градските сергии в този ден. Децата не измерват празничността по изобилието от "материални блага" , те не търсят някакъв "културен естетизъм", който да им създаде празнично настроение. В нашия детски свят празникът беше просто ПРАЗНИК, смесица от неочаквано появили се усещания за нещо радостно, изпълващо те с възхита и щастие...

Здравейте,

Понякога да си "нещосъбирач" се оказва, че не е чак толкова лошо нещо, особено когато ти попадне нещо, за което трудно може да предположиш, че дори съществува. Разбира се, говоря за себе си, тъй като аз съм от планираните за лето 1982 и нямам кой знае каква представа за издателската дейност през 60-те, но последната ми находка ме накара веднага да я споделя с вас, пък дори и повечето да не се интересуват от футбол като цяло. Понеже от няколко седмици с един колекционер правим разни заменки с какви ли не неща, то от вчерашната пратка ме зарадва с тази книжка-албумче, съдържаща снимки на всичките 16 отбора - участници на Световното първенство в Англия през 1966г, където участва и България за втори път в историята си. Не пише в какъв тираж е, но аз лично виждам подобно нещо за пръв път. Ако някой все пак има повечеко информация ще се радвам да сподели :) Само, че нещо не мога да кача файловете...

Покрай ТАЗИ статия, в която ви разказах как си подавахме кодирани бележки, аз се сетих и за един друг много лесен метод на "шифроване"… Е, не може да се говори за някакъв шифър, но все пак е много забавно.

Здравейте, другарчета!

По случай 70 годишния юбилей от края на Втората световна война, киноклубът за съветски филми ще излъчи „Летят жерави“.

Реших да покажа още ретро картички по различни поводи точно днес т.к. някои от тях са посветени точно на днешния празник който едно време празнувахме с много еуфория и показност на площадите, разбира се манифестацията беше задължителна, тогава ни беше досадно, но пък беше толкова празнично с много знамена, цветя и надписи като че ли ми липсва, а днес какво, просто почивен ден.

Другите са за рожден ден, първият учебен ден има дори две за Великден /те са полски/ защото тогава у нас нямаше картички за Великден и доста с цветя.

Здравейте другарчета и честит 1 май! 🙂

Днешната кинопрожекция, както вече се досещате, ще бъде посветена на ТРУДА.