Празникът започваше с падналия първи сняг, когато всичко наоколо става бяло и ти се струва, че белотата е преобразила дори душите на хората около теб. В училище учителите ставаха снизходителни, изчезваха строгите нотки в гласа им, започваха все по-често да ни се усмихват, макар че видима причина за това нямаше - ние си бяхме същите непоправими магарета. Нещо повече. Някак ставаше като че ли правило никой в тия дни да не си пише домашните (но, другарко, аз участвам в новогодишната програма и вчера цял следобяд бях на репетиция). Започваха ония гадни номера с гърмящите конфети. Любимият номер на пакостниците в класа беше да залепят с тиксо на вратата на класната стая конфета по такъв начин, че като влезе учителят, тя да гръмне. Естествено не си позволявахме да правим тоя фойерверк пред всеки учител.:)
Но все пак най-важното в тия дни беше, че из въздуха се носеше екзалтиращия трепет на чудото наречено ПРАЗНИК. Спомняте ли си какво беше това – празник?...

Админ: Това е статия на Дани от 30.12.2007 г. - но много ми се доиска да я пусна пак днес, особено в тая безснежност наоколо 🙂

Една приказка на Георги Райчев - с най-хубави пожелания за Новата година!

Моят поздрав за предстоящата Нова година за вас, мили другарчета! Стихове и картинки.

Честит Имен Ден на ...

Новогодишният базар е пълен с хора. Навсякъде мигат китайски лампички, по всички витрини на магазините са щръкнали изкуствени китайски елхи с елхови китайски украшения. Знаех си, че не трябва да идвам тук. Всичко е само една пародия, една имитация на Нова година. Нищо вече не е както някога. А как бих искал да празнувам една истинска, една Стара Нова година...
-Банани, много сладки банани!Купете си за новогодишната трапеза банани!
Човекът за сергията ми се усмихва подканящо. Бих си купил, да, бих си купил няколко килограма, но тия са толкова зрели... А бих искал да се зеленеят. И не просто така – да си купя. Да се наредя на една дълга-дълга опашка, да треперя на студа, стискайки тревирената пазарска чанта. Да си купя банани така, както се купуваха някога. Някога...
---
А опашката е наистина отчайващо дълга. Не обаче и за едно дете, въоръжено с толкова много новогодишно настроение и оптимизъм. Пред мен е редица от недоволни възрастни, решили се със зъби и нокти да се сдобият с колкото се може по-голямо количество банани. Вече три лелки, които се наредиха след мен на опашката, успяха не знам как да ме изпреварят. Магазинерката гледа намръщено и постоянно обяснява, че не може да продава повече от два килограма на човек, понеже няма да стигнат за всички. Накрая идва и моят ред. Два килограма съвсем зелени банани...

Бива ли Празник без музика, Честита Коледа с една шепа любими Наши песни - от Ония, които слушахме следобед на ВЕФа http://www.youtube.com/watch?v=5Ick-EZBi_A И още малко, за които се сетих...

Нека щастието не ви напуска никога,
нека радостта бъде ваш верен приятел,
нека здравето да бъде ваш непрекъснат товар,
нека любовта не излиза от сърцата ВИ!!!
Весели празници 😄 Пийте и яжте умерено , веселете се уверено
И за да ви развеселя, представям ви моя баща заедно с дядо Мраз, през далечната 1961 🤣

Само имя що е остало Коляда...
Г.С. Раковски, "Горски пътник", стр.169

В съкровищницата открих останките на един красив албум - за жалост самите приказки са се скрили, но картинките разказват.