"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Беше време, когато с братовчеда обикаляхме из селските улички с огромната по моите разбирания тогава Украйна. Той, като по-голям, на педалите, а аз седнал странично на рамката. И просто ей така си карахме (американците имат една думичка за тая работа - "cruising") из селските паланки, наслаждавайки се на живота.
Това не е много известна у нас песен (тя е част от драматизацията "Площадь картонных часов" - не присъства в едноименния анимационен филм). Много детска песен, която ми напомня някак си за "Сънчо". Аз я имах на плоча с песни на Шаински. В продължението е текста и превода.
Едва успявам да хвана последните минути на твоя празник, мила Захариса! Дано той е бил приказен, усмихнат, слънчев. И все пак - би било хубаво дъждец да ти е полял деня, за да ти върви по вода цяла година! Ако пък не - подарявам ти цяло море! И вятър в платната!
Песен от латвийския детски филм "Приключенията на Кале детектива"
Сигурно си спомняте този филм от 80-те години, по повестта на А. Линдгрен. Песничката за момиченцето Жозефина, която заедно с останалите деца и Кале разкриват банда крадци, ми беше любима.
На дъното ли? Не! Те нямат власт! Морето с плещи ще го вдигне, зная… Нали поне морето е със нас? И прав бе капитанът – не е краят!...
/целият текст - в продължението/
Бел. Надявам се да уловите иронията ми и защо публикувам тази песен точно сега.
В едни такива съботни обеди преди години, се събирахме по къщите, ходехме на гости при братовчедите, дечурлигата играеха, големите си разтягаха лакърдиите на софрите. Най-обичах да ходим при леля ми - имаха една гигантска Библиотека с всякакви Книги, ама буквално всякакви, които си зяпах до припадък след игрите. Понякога, в късния следобед, моят чичо ставаше от масата, с онази леко плаваща походка, заравяше отнесен поглед по лавиците и току измъкнеше някоя Книга, чукне ме с нея по кратуната и с неговото си "- зЕми бе, ТутмИник..", ми подаряваше попадналата Книга.
Ей ви на Една от Тях - от Книгите, които вече почти никой не издава, защото... хич дори и няма нужда да се питаме. Късах от Нея на посоки и хаотично, подредба не е и необходима - в тази Компания на Маркс и Енгелс, Хемингуей, Артур Кларк и кой ли още не, ред и право са излишни - всяко изречение отпраща нанякъде, в онзи любим Свят, с аромат на стара хартия, прах, истории, приключения, мисъл, мъдрост и подвизи...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
