"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Аха-аха да го пропусна! Зорнице, Зори да ти е честит рождения ден! Ох, да си ми все тъй гласовита!
За тези, които не знаят, Зори е нашия най-любим библиотекар (без нея проекта ПУК! нямаше до го бъде). А, Янче (зверче), все ти забравям РД-то :em_1: Но пък е двоен празник.
31-01-2011, 21:54 | Автор: admin | Категория: Главна
От доста време сред екипажа на НД се "върти" идеята за това да учредим награда, с името на "Нашето детство". Дори и статуетка има, подарена ни от Регина. Ей я на:
А ние все се туткаме и туткаме...
Наградата, според идеята е, за "принос към нашето детство". какво ше кажете, приятелчета? Да го бъде ли?
С тази статия ще се опитам да ви припомня малка част от най-популярните филми на ДЕФА-ГДР. Филми толкова популярни в България и давани у нас по Българска Телевизия през 70-те и 80те. За жалост Всичкото това разнообразие от филми РУХНА със същата сила, както рухна и Берлинската стена (респ. Желязната завеса). За последните 21 години няма и помен от онова културно многообразие , което цареше - филми, постановки, хумор с най-добрите артисти на България, анимационни, детски игрални, телевизионни сериали и други забавни програми от страни като (реда е по най-често даваните) СССР (вкл. Литва, Беларус, Грузия, Узбекистан, Украйна и др.), НРБ (да имаше такава държава), ГДР, Чехословакия... (колаж от двд обложки на IceStorm) (имате малка приятна 15 минутна изненада вътре >>)
Преди време бат Митко и аз самия подхвърлихме идеята в статията "Малък принц" да си спретнем дискотека с "Ну погоди!". Ще му се извиня, че няма да дочакам пролетта-лятото, а също и ще ползвам колкото е възможно интернет :).
Преди време един приятел на "Нашето детство", същото непораснало хлапе като мен (като теб, като всички ни) беше написал тук:
Хей! Пак сме същите! (Макар позастарели...) По детски рошави (Тук-там попобелели...) Но все с усмивка – същите хлапета, които в снимките поглеждат ни от нет-а!
Клоунадата е едно от най-трудните изкуства на света. Ако не и най-трудното, защото трябва не само да разсмее, а да каже още нещо. Аз като малък не харесвах много-много клоуните в цирка. Но съм позапомнил разни неща... Е, "Лицедеи" със сигурност съм ги запомнил... съмо че не знам от къде! Вероятно са ги давали по телевизора. Следва най-най-известни им "номер", наречен "Блю канарейка": буфонада, вдъхновена от изпълненито на българи (Мария Косева и Никола томов от 1963) на Blue Canary (песен известна основно на футболни фенове на Ботев-Пловдив). В номера участват (отляво надясно) - Николай Терентев, Валерий Кефт и Роберт Городецкий (автор на тази шега, която днес се води за класическа). Изпълнението е от 1984 г.
П. П. За съжаление не открих (засега) по-хубав запис в нета, но търся... В продължението има още един клип - от 1988 вероятно на друго изпълнение
-Често ми задават въпроса “как работите с деца". Не знам какво да кажа… Аз не работя, аз общувам, разговарям с тях преди снимките като с връстници, като със съученици. И после децата, излизайки на снимачната площадка, играят така, както аз искам от тях. Сам се удивлявам как те сами разбират как точно трябва да се играе пред камера. В ленинград имаше кастинг на деца за филма “Риж, честен, влюбен". Трябваха ни много на брой рижи деца. Стаята, в която приемахме, беше малка, тясна. Стана задушно и всички се умориха. Излизам вън и гледам – седи пред вратата момче (Денис Зайцев). И изведнъж разбрах, че пред мен е този, който неуспешно търсехме за главната роля вече половин година. Димка Зайцев гледаше изплашено, имаше едни такива дълги ресници. В началото на снимките говореше ужасно лошо, в устата му беше едно такова фъфлене. Буквално след месец занимания той започна да говори нормално и даже сам се озвучаваше (дублирал гласа си зад кадър – бел. прев.), макар всички да ме убеждаваха, че нищо няма да се получи от тази работа. И се оказа, че това е най-добрата детска роля от всичките ми филми за деца. Когато търсехме героиня за филма “Безумната Лори", моят втори режисьор (слава Богу, не й помня фамилията) просто “разцъфна" при вида на дечица, облечени в чуждестранни маркови дрешки, които напористите им мамки бяха довели с желанието на каквато и да е цена, но да видят щерките си на екрана...
Доживях да ми се наложи да ровя за старите плочи с приказки, които да служат за приспивателно на "собствени наследници" и удобна механична алтернатива на бабите. След като ги събрах и иззех оттук-оттам, оказа се значима колекция. Реших да я споделя. Знам, че по темата е писано доста, а повечето ги има и качени в МеРеЗе-та, и ТУК също но както всички знаем, колкото повече, толкова повече...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
