Финалната песен от филма "Приключенията на Електроник". Историята на робота с ИИ Електроник, който може да бъде използван за добри, но и за лоши цели. И за това ,че злото не е в машините, а в човешкото сърце. Където е и доброто, а изборът зависи от нас. Като всяка детска история, "Електроник" завършва с  щастлив край. Ако зависеше от децата, историята на човечеството щеше да е също поредица от щастливо приключващи приключения. Но, както пише в една детска книжка, възрастните винаги развалят нещата.

Понякога се изненадвам от незнанието си 😏 ... Докато тука си ровех в „ПУК!“ (който скоро смятам скоро да го възстановявам 😉), с изумление разбрах, че сценаристка на „Куче в чекмедже“ и „Горе на черешата“ е Рада Москова. И двата филма са ми всред най-любимите български „детски“, но странно - никога не съм се замислял, кой е в основата им, кой е написал, измислил тия истории ... 

Имах съвсем смътни спомени за този филм, когато съм го гледал го като малък (примерно към 4-ти клас), явно с татко и най-вероятно в Лятното кино в Берковица: Звездите на Егер (Egri csillagok, 1968). Лентата е историческа и представя едно от най-героичните противопоставяния на унгарците срещу османското нашествие. Той е базиран на чудесен роман (от 1899), с който се запознах някъде към 7-8-ми клас: написан от Гейза Гардони, който е нещо като нашия Вазов (но по усещане е нещо като Талев, Мантов, та дори и Бобев). Според Гугъл е най-четения унгарски автор. Преди няколко месеца се съзасетих за филмът и реших да видя с какво ме е тъй впечатлил като дребосък. Ами, оказа се с приключенската си „същност“. Това, днес не се усеща като исторически филм. Той е класическа приключенска история от края на 1960-те: с нелепи боеве, преиграване на героите, наиграна епичност, прекаляване с музиката (на местта, всъщност е наистина хубава), театрални сцени и какво ли не друго. Но, въпреки тези недостатъци - филъмт е всъщност великолепен!
За съжаление не открих никъде в Мрежата превод поне на субтитрите на български.

Когато напускате шумния град и отивате на село - запустяло, с тревясали улици и умиращи стари къщички, но носещо спомена за щастливите дни на детството 😀

За къде сме без старата, хубава анимация. Правена с ум, сърце и душа от чудесни и очевидно образовани художници и режисьори. А не пълна с лъскави компютърни 3D изчадия с гадни цветове и с малоумен поглед, изскочили от пъкъла на 3D библиотеките. В Чехословакия разбираха от анимация. През 60-те, 70-те и 80-те години са създадени стотици, а може би и хиляди анимационни филми, които сега ни връщат в онова време.

Както знаем, в Чехословакия се правеха едни от най-хубавите детски филми. Нямам предвид само филмите-приказки (фентъзи), от типа на "Арабела", а по-скоро игралните, реалистични филми - нещо каго нашите "С деца на море", "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча" и други подобни.

Тази любов към тези герои започна много, много отдавна когато бях на около 5-6 годинки. Стоях на село при баба и дядо и там имаше библиотека. Когато баба ме заведе при библиотекаря дядо Дачко аз си избрах точно тази книжка и се "влюбих" направо в нея:

Тази песен ме върна в годините на средношколските бригади. Бях забравила целия текст. А вместо "... пусни Гошко да излезне, след минутка пак ще влезне..." ние пеехме... "пусни Пешо да излезне, след целувка пак ще влезне...". 😄

Другият ретро музей се намира в Пещера. Също от дълго време исках да го видя. За него научих от една емисия по телевизията. Мислех че е малък и незначителен, но се оказа че по нищо не отстъпва на този във Варна. Вярно по- малък е, но пък доста богат с експонати. Много му се радвах, порадвайте се на играчките и вие:

Представям ви един чуден комплект, с който много обичах да се занимавам. С него наистина се научих да чертая и рисувам. А сега нека да отворим кутията...