Има ден на майката, ден на бащата, ден на детето. А защо няма ден на бабата и дядото? Ами защото техни са всичките дни от детството ми, техен е бил всеки час от деня ми. Представете си: будите се сутринта и поглеждате през заскрежения прозорец навън, а там дядо току-що е направил партина в навалелия през нощта сняг. Отива да купи мекици от стола на ТКЗС-то. Ставам и усещам приятния мирис на пушек и печено месо на жар. Това беше любимата ми закуска-обед. Баба вадеше жар от печката и...

Умолявам ви от сърце ❤️ Не разваляйте снежната котка

А снежната котка си беше съвсем обикновена. От сняг, с мустаци от клечки и добре оформени снежни уши. Йоана я моделира цял следобяд. Йоана е дете на моя позната, която понякога дава дежурства в сградата, където съм пазач. Този ден беше събота и затова познатата ми беше взела и дъщеря си, Йоанка, която не беше на училище. Докато чистех снега с лопатата, Йоана успя лека полека да извае своето снежно коте. Аз отдавна не мога така, да стоя с часове в зимния студ и да се ровя в снега, докато ръкавите замръзнат и в ботушите попадналите снежни парченца се превърнат в неприятно мокреща пръстите студена вода.
А някога го можех. Когато и аз бях дете и студът беше нещо, непроникващо по-навътре от върха на поруменялото ми се носле. Но няма нужда да обяснявам повече, всички сме били деца и знаем добре това.
Към края на деня Йоана започна да се притеснява, че някой случайно минаващ възрастен ще вземе да разруши направената с толкова труд снежна котка. Помоли ме да я пазя през нощта ( този ден бях денонощна смяна).
Обещах й, че ще пазя котката от разни недоброжелатели, но очевидно това не я задоволи.
И затова написа ето тази бележка...

Отдавна се опитвам да обясня на Админ за маймуната от зоопарка, която много прилича на Кийт Ричадс или той на нея. Та най-накрая я открих.

Здравейте, мили деца от НД.

По повод така добре приетата ми статия от предния път (преди около 2 седмици), реших да мина отново през онзи щанд, за който ми разправях, защото бях оставил доста хубави картички "на произвола".

Не ги бях взел, защото първо първата ми партида беше доста голяма, а и критериите тогава бяха да са български и да имат указана година и художник поне.

Така че, тези основно са подбрани по критерия - художествени, но без никакви данни повечето, за съжаление.

Всеки от нас си е задавал въпроса, защо копнеем по детството, защо е важно за нас да говорим за него, грижливо да пазим спомените, да ги споделяме и като археолози трескаво да търсим нови и нови спомени – следите от изгубената Атлантида, скрити и съхранени от някой друг.

И така деца, след литературата дойде ред и на изобразителното изкуство. Ето ги тези живописни монументални платна показващи борбата на активните борци, и после годините на ранния социализъм и ранния култ. То думите са излишни, самите картини говорят повече.

Една статия за класово-партийния подход в изкуството. За онези творци, които впрягат своя талант за прослава на Партията с главно П, и на великият вожд. Започвам с литературата, и по специално онези произведения, които...

Коледните и новогодишни празници отдавна минаха, но покрай тях винаги се сещам за подаръка, на който най-много се зарадвах и помня и до днес!