Мили другарчета, представям ви опита си за новела или каквото там излезе в последствие, ако има последствие.

Приятно четене!

Ето ме отново! Приготвихте ли четки и водичка? Нося ви съвсем нова книжка, която не съм оцветявала. Исках да го направим заедно в махалата. Всеки да си избере картинка и вълшебството да започва...

Откакто се помня съм влюбена в римите. Първата ми любима приказка беше Сиводрешко и Бързобежко. Чудя се как не съм имала тази панорамна книжка...? Не я видях и тук в махалата. Със сестра ми имахме Червената шапчица и Палечка. Много си ги обичах! Останаха в детството и в душата ми. Идвайте бързо да разгледаме новата панорамна книжка! 

Едно време, когато бяхме ученици, закъсняването за час беше - бррр! - ой, направо си страшно! Ако влезеш след учителя (вторият звънец), веднага ти отпраскваха „закъснение“, а трябваше само няколо такива, та да ти намалят „поведението“, а след още няколко - „тцънк“ и да те изключат. Естествено, възрастните - учителите, примерно - си закъсняваха както си искат (много повече от децата) и нищо особено не им се случваше.

От няколко години търся безуспешно един детски филм, който е смесица от игрален и куклена анимация. Едно момиче ученичка има прилежно подредено бюро. Що заспи, учебните пособия като моливи и подобни оживяват, играчките и също оживяват. Филмът е руски, но година не знам, гледала съм го като много малка. Може и да е било пластилинова анимация, не знам. Ще се радвам страшно много, ако можете да ми го намерите. Помня, че момичето живееше с баба си.

Бях в прехода между детството и юношеството, а България беше на ръба на промените между две полит-икономически системи. Тогава се появи "шантавата кака" по телевизията - било е януари 1990.

Драги приятели,

днес нашето кътче, сайтът „Нашето детство“ влиза в своето пълнолетие! Той става на цели 18-ет годин. Ах, как се изтърколиха годините... Дни на спомени и изживявания от едно време, когато бяхме мънички, след като вече не бяхме такива, на забавления, на някоя и друга сръдня; на откриване на нови приятели, споделяне на малки частици от ежедневието ни... Изобщо, мисля, беше хубаво и уютно за всички вас, които сте били и сте част от него!

Да ни е честит рожденият ден!

Ваш админ (Влади)

Как ние разбираме и осъзнаваме миналото?
Само за момент си представете как си представяте, примерно 1920-та година, и ще установите, че в съзнанието ви то е или черно-бяло, или най-малко в монохромни тонове... Ето тъй:

Дядо и биволите

Преди време, примерно ок. година, се изненадах, когато в няколко клипчета в „Ю-тюб“ и „Тик-ток“ чух нещо тъй познато от юношеството ми. Тази незамисловата „денс“ песновка, която аз лично я свързвам с много драго ми почти двумесечно пътешествие по чудния ни Черноморски бряг, преди да „вляза“ в казармата...