Статията на Ели ми припомни една прозаична случка от училище, но с много смешен и абсурден край.

В края на ваканцията преди да започна трети клас майка ми започна да ме подготвя за началото на учебната година. Учебници и помагала се набавяха лесно. Но дрехите бяха проблем при вечния дефицит, особено в един малък град. Имах си пуловери и един дебел памучен тъмно син панталон. Не обичах да нося вълнени панталони, защото ме боцкаха. Затова майка ми реши да ме заведе в едно ателие в битовия комбинат и там да ми ушият индигово-син джинсов панталон. Просто в момента имаха само такъв цвят. И без копчета! Хич не ги обичам. Имах си зимно яке, което ми купиха лятото от някой голям град по време на почивката. Ботушките ми бях гумени апрезки, които майка ми донесе от Германия и по-кокетни червени боти, купени от тетка ми от Чехия. Но си нямах обувки за есента. След обикаляне по магазините в нашия град, в огръжния град и в София най-накрая ми купиха едни винени маратонки от изкуствен велур. Вече можех спокойно да започна новата учебна година.  Но...