Като дете много обичах книжарници. В кварталната книжарница, която беше съвсем близо до нас имаше страхотни работи. Имаше голямо разнообразие от диафилми. От там си купувах диафилми, в това число и "Ну, погоди!". Днес на мястото на любимата ми кинжарница има гуми, джанти. Много други книжарници от моето детство също са сменени с кафенета, ресторанти, търговски центрове и др. Останаха само спомени, но може да се намерят снимки на старите книжарници.

Ето как се случват случайно случайните случки.
Вървя аз по булеварда в посока към центъра на София и при подлеза на Университета нещо много познато ми попадна в ъгълчето на погледа. Спирам се. Една леличка е наредила на перваза на стълбището разни „неща”: боядисани мидички, плетени покривчици, няколко стари чантички и портмонета или нещо подобно и ... Това, което ми хвана погледа съвсем периферно: пластмасов пакет, в него кутийка, а в нея диапозитиви. А отстрани една друга пластмасова кутийка, с лупа от едната страна.
Направо не вярвам на очите си.