|
ЩЕ ги подредя хронологично. А вие можете да добавяте собствените си "провали".
1 - В детската градина съм.
Обожавах да си играя с пластелин (и той беше толкова хубав този в детската градина, синия и червения ми бяха любимите - правех сини кончета, най-често). И тъй като не ми купиха пластелин, аз реших да си открадна от детската градина ... и да го скрия ... в шкафа на мама ... разбира се ме разкриха ... но не помня да е имало наказание, все пак съм била на 3
2 - Била съм преди училище - да речем на около 4-5 години.
Имах една приятелка - съседка, редовно и ходех на гости да си играем, защото живееше в отсрещния блок. Един ден тя ми показа два ключодържателя пратени и от чичо и от чужбина, едното беше пингвинче - много сладко и до днес го помня, а другото пак някакво животинче...
Толкова ми харесаха, толкова исках да имам такива, че по - късно (явно тя е излязла от стаята) си ги взех от кутийката, в която ги прибра.
Тръгвайки си от тях, взех част от дъвчащия бонбон, който дъвчех и го залепих върху единия ключодържател, след това и двата бяха стабилно оваляни в праха събран под изтривалката на блока ...
Прибрах се вкъщи с най-голямата усмивка на света (направо озъбена), казах на мама:
"Виииииж, мамооо, какво си намерих пред блока!"
А тя каза:
"Сега отиваш и ги връщаш на Таня!"
(Явно ги беше виждала...)
Е, отидох ... всичко казано от родителите е ЗАКОН!
Отвори майката на Таня!!! Какво съм и обяснила, не помня... Изпотих се сто пъти, гледах в земята и заеквах...
След това не се е случвало да си прибера чужда вещ!!! Никога!
3 - Вече ходя на училище.
Най-вероятно 1 или 2 клас, много амбициозна, обичах да нося на мама вкъщи червеното "БРАВО" или "ОТЛИЧЕН" под домашното... Или шестицата в тетрадката на квадратчета, в която пишехме числата (сигурно 1 клас съм била, след като съм писала числата). Един ден бях сигурна, че другарката ще напише поредната шестица в тетрадката по математика, нооооо тя мина... провери всичко което съм написала в час и... просто се подписа 🤨 🤨 Направо се обидих! Как можа, аз се бях настроила за шестица?!?!?
Имах червен химикал... и реших да си напиша шестица до подписа на другарката...
Написах я и щастлива и усмихната се прибрах вкъщи, като от вратата викнах на мама:
"Мамо, имам шестица днес!"
Тя, както всяка друга мама, безкрайно щастлива подава ръка, за да и дам тетрадката с шестицата.
Дадох я и със задоволство чаках похвалата, която предстои...
Мама отвори тетрадката и малко се изненада, а след това започна да се усмихва малко странно и отнесе тетрадката на баща ми...Той избухна в бурен смях , а аз се чудех какво става.
БЯХ СИ НАПИСАЛА ШЕСТИЦАТА ... НО ЕТО ПО ТОЗИ НАЧИН:
Е това е да имаш мама "дете - ктив"!
|