Мили другарчета, тази статия за трите ми любими бели от детството първо беше коментар към чудесната статия на Айви за детските случки. Но Влади ме посъветва да го превърна в статия. Така че, ето я и нея. 😄

Всъщност, аз бях добро дете и бели не съм правила много-много, затова и две от трите, които ще ви разкажа, са с главен герой друг, а аз имам само "поддържаща роля".

И така, първо белята с кюнеца. Имам един братовчед, който е по-голям от мен и е цар на белите, Патиланчо номер 2. Та веднъж с него се бяхме качили на покрива на къщата им, тоест в помещението точно под покрива. (Не знам как се казва това пространство; не е точно таван, ама не е и покрив - директно под покрива се намира, пълно е с боклуци и не се ползва за живеене). Там минаваше кюнецът (ако правилно наричам това устройство) на тяхната печка. И на братовчед ми му хрумна да хвърля камъни вътре в кюнеца, които, разбира се, щяха да паднат в самата печка. Аз усещах, че това е "голяма беля" и затова се чувствах длъжна да му повтарям: "недей, недей". Обаче вътрешно ми беше страшно кеф да гледам как ги хвърля и се надявах да не обръща внимание на моето, не особено искрено, "недей". 😄

Второ, моята самостоятелна беля. Била съм на 3 или най-много на 4 години. Явно много съм се впечатлила от този случай, щом го помня сравнително добре, въпреки че съм била толкова малка. С баба играехме в двора на криеница и аз измислих най-великото скривалище. Скрих се и бях уверена, че баба няма да ме намери. След като тя претърси всичко и наистина не успя, аз, тържествувайки от хрумването си, я извиках от... кокошарника. Тя и досега разказва как са я побили тръпки, като ме е видяла как съм се завряла сред всички кокошинки и боклуци вътре. И на мен ми е забавно да си мисля как ли ми е хрумнало, имайки предвид какъв маниак на тема хигиена съм сега. 🙂

Трето, бяхме ходили на село и бяхме донесли прекрасни грамадни джанки. И отидохме на гости в кумовете на майка и татко, които са и мои кръстници. С техните деца бяхме голяма дружина, защото сме много близки по възраст - дъщеря им е с две години по-голяма от мен, а синът им - с две години по-малък. Въпросният Николайчо, като видя джанките, веднага му хрумна да замеряме от балкона трабанта на съседите им. Всеки от нас много усърдно се целеше във возилото и, докато се усетим, цялата торба отиде, без някой изобщо да хапне от джанките. Накрая, явно за кулминация, Николайчо хвърли върху трабанта един домат, който триумфално се разпльока върху капака. Няколко минути по-късно, съседът, съвсем закономерно, дойде да се разправя. И кръстникът ми, като влезе в стаята при нас, без изобщо да има нужда да пита кой е виновен, подмина Стефчето и мен и директно хвана Николайчо за ухото. Ами, знае си стоката човекът. 😁

Сега и аз, като Айви, очаквам и ваши разкази за детски бели. 😄