|
Кое ли хлапе не е вършело бели? То хлапе невършещо бели "шъ е ниело, баба" *, както казваше една от... бабите ми 🙂 . Преди време ми се наложи да се "карам" на няколко жалещи се майки, та си припомних – като примери – доста от щуротиите, които съм предизвикал като дете…
Трябва да споделя, че за мен има голяма разлика между беля и пакост. Белята е нещо, което детето прави не поради желание да върши лоши неща, а заради естествените си наклонности, любознателност, наивност, ако щете разсеяност (породена от съсредоточение, на което възрастния е почти неспособен) 🙂 . Или просто, защото всяко хлапе обича да си играе по начин, неразбираем за нас. Белите, тъй да се каже, стават от само-себе-си. Ей тъй: хоп и нова беля. Понякога весела, друг път почти страшна.
Това което започна като два-три спомена за анекдотични случки от детството ми (статиите ги пиша вече няколко месеца 😉 ), постепенно се разви; в разговори с близки хора си припомних още и още и още Преглеждайки натрупания материал наистина се изумих от разнообразието и донякъде невероятността на това, което ми се е случвало (направо мога да се конкурирам със споменатия Емил!). Ала: Кое ли хлапе не е вършело бели?. Ще се радвам, ако можем да открием цял един раздел: Белите от нашето детство. Помагайте!
Няма да се опитвам да подреждам случките хронологично. Мога да го направя само приблизително - не съм напълно сигурен за временността им. Просто ще ги разказвам приблизително тъй, както си ги спомних. Добавям днес само "стилистична" окраска – както пише по някои глуповати филми: "По истински случай!". Това го споменавам, тъй като натрупани на едно място тези приключения ми "идват нанагорно" и на мен самият. Боже, какво хлапе ВСЪЩНОСТ съм бил!
Беля: Как се за първи път се напих, барабар с братовчед ми и аха-аха да възпламеним Мичуринския лагер, или Подпалвачът 1
Това е история, разказвана и преразказвана от роднините ми (главните действащи лица – аз и моят първи братовчед сме били прекалено малки, за да я помним добри). Тъй че: сценарист на спомените: майка, татко и тетка ми.
В онези времена на "почивка" се ходеше за достатъчно много време. Както се полага: планинците – на море; морските – на планина. Нашето семейство прекарваше по Черноморието поне две седмици. Бях в предучилищна възраст. В Мичурин (днес - Царевец) имаше (има) база на берковските предприятия и се бяхме установили там. Все пак не в бунгалата (не е имало място вероятно, знаете някогашните проблеми с настаняването), а в палатка, близо до друг подобен лагер, от който ни делеше най-обикновена ограда.
Тъй и тъй, случи се е, че на едно място се бе сбрала част от фамилията и то за празнуването на рожден ден (ако не се лъжа на моята тетка). Както обикновено се случва възрастните, след някоя си ракия (водка), те забравиха напълно наследниците си. И наследниците побързаха да ги сюрпризират.
Просто открихме с братовчед ми изоставена недопита "Искра" в палатката и от любопитство решихме да проверим вкуса на примамващата пеняща се и бълболикаща течност. Услади ни се! Колко им трябва на две деца – половин бутилка шампанско и се пригответе за … Разбирам, че всъщност няма нищо смешно в пияно дете (във възрастен също). Първоначално разпартахосахме палатката, обръщайки я нагоре с краката. Явно сме провели някоя много важна битка със спални чували, която срути туристическото съоръжение (тоест клюмна на една страна). Следващата част от вакханлията представляваше търкаляне по тревата и пироефекти: надпревара за хвърляне през ограда на запалени кибритени клечки. Към седем-осмия опит успяхме да подпалим тревата на отсрещния лагер и доволни се прибрахме в подобието на палатка.
Не се получи сакатлък по случайност – някой от възрастните решил да се поразтъпча и забелязал начеващият пожар. В дейност влезнала всичката налична вода от коритата за пране. Не било много трудно да се досетят какво е станало, след като ни открили прегърнати и спящи в тежък сън.
Не ни се караха, но не се и смяха.
* "шъ е ниело, баба" – северозападен диалект. Не може да се "преведе" дословно. Означава нещо като "Няма да е напълно в реда, баба; Нещо ще му липсва. Няма да е добре"
|