Сетих се за поредна беля – всъщност не беля, а проява на хумористични заложби, несправедливо недооценени от моята учителка или просто анекдотична случка.

За съжаление не помня в час по какво е било, но все ми се струва че беше БЕЛ. Другарката написа на дъската темата на урока:

Асамблея "Знаме на мира"!

И ние, разбира се, трябваше да я запишем в тетрадките си. Ала внезапно бях посетен от палавата муза. Убеден съм, че децата си имат една допълнителна такава, дали е десета, дали единадесета, няма значение - тя много рядко посещава възрастните. Знаете, мъничките люде обичат да си играят с думите; както разправях на позната: опитват ги на вкус, мирис и цвят. Заиграх се и аз и в тетрадката ми се появи:

Аз сам блея: "Знаме на мира"!

Хубаво, но другарчето ми по чин – що ли му се похвалих?! – така се разблея (разцвили, разхихика) от удоволствие, че на другарката не и остана нищо друго, освен да разбере какво толкова смешно намираме в начало на урок. Ами – видя!

Ако не се лъжа, трябваше да напиша много, много пъти правилното изречение. Въпиюща несправедливост - моето изречение си беше абсолютно правилно! :)