Главна » Специални проекти » Белиада » Белиада или Бели правим всякакви! 1
Нашето детство

Моето детство
 
 
Категории
 
 
Специални раздели
 
 
Информация

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години. Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
 
 
Календар
«    Октомври 2026    »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
 
 
Архиви
Октомври 2026 (7)
Септември 2026 (13)
Август 2026 (18)
Юли 2026 (10)
Юни 2026 (8)
Май 2026 (3)
 
 
Администрация
 
Белиада или Бели правим всякакви! 1
10-09-2009, 23:47 | Автор: admin | Категория: Специални проекти / Белиада
Кое ли хлапе не е вършело бели? То хлапе невършещо бели "шъ е ниело, баба" *, както казваше една от... бабите ми 🙂 . Преди време ми се наложи да се "карам" на няколко жалещи се майки, та си припомних – като примери – доста от щуротиите, които съм предизвикал като дете…
Трябва да споделя, че за мен има голяма разлика между беля и пакост. Белята е нещо, което детето прави не поради желание да върши лоши неща, а заради естествените си наклонности, любознателност, наивност, ако щете разсеяност (породена от съсредоточение, на което възрастния е почти неспособен) 🙂 . Или просто, защото всяко хлапе обича да си играе по начин, неразбираем за нас. Белите, тъй да се каже, стават от само-себе-си. Ей тъй: хоп и нова беля. Понякога весела, друг път почти страшна.
Това което започна като два-три спомена за анекдотични случки от детството ми (статиите ги пиша вече няколко месеца 😉 ), постепенно се разви; в разговори с близки хора си припомних още и още и още Преглеждайки натрупания материал наистина се изумих от разнообразието и донякъде невероятността на това, което ми се е случвало (направо мога да се конкурирам със споменатия Емил!). Ала: Кое ли хлапе не е вършело бели?. Ще се радвам, ако можем да открием цял един раздел: Белите от нашето детство. Помагайте!
Няма да се опитвам да подреждам случките хронологично. Мога да го направя само приблизително - не съм напълно сигурен за временността им. Просто ще ги разказвам приблизително тъй, както си ги спомних. Добавям днес само "стилистична" окраска – както пише по някои глуповати филми: "По истински случай!". Това го споменавам, тъй като натрупани на едно място тези приключения ми "идват нанагорно" и на мен самият. Боже, какво хлапе ВСЪЩНОСТ съм бил!
Беля: Как се за първи път се напих, барабар с братовчед ми и аха-аха да възпламеним Мичуринския лагер, или Подпалвачът 1
Това е история, разказвана и преразказвана от роднините ми (главните действащи лица – аз и моят първи братовчед сме били прекалено малки, за да я помним добри). Тъй че: сценарист на спомените: майка, татко и тетка ми.
В онези времена на "почивка" се ходеше за достатъчно много време. Както се полага: планинците – на море; морските – на планина. Нашето семейство прекарваше по Черноморието поне две седмици. Бях в предучилищна възраст. В Мичурин (днес - Царевец) имаше (има) база на берковските предприятия и се бяхме установили там. Все пак не в бунгалата (не е имало място вероятно, знаете някогашните проблеми с настаняването), а в палатка, близо до друг подобен лагер, от който ни делеше най-обикновена ограда.
Тъй и тъй, случи се е, че на едно място се бе сбрала част от фамилията и то за празнуването на рожден ден (ако не се лъжа на моята тетка). Както обикновено се случва възрастните, след някоя си ракия (водка), те забравиха напълно наследниците си. И наследниците побързаха да ги сюрпризират.
Просто открихме с братовчед ми изоставена недопита "Искра" в палатката и от любопитство решихме да проверим вкуса на примамващата пеняща се и бълболикаща течност. Услади ни се! Колко им трябва на две деца – половин бутилка шампанско и се пригответе за … Разбирам, че всъщност няма нищо смешно в пияно дете (във възрастен също). Първоначално разпартахосахме палатката, обръщайки я нагоре с краката. Явно сме провели някоя много важна битка със спални чували, която срути туристическото съоръжение (тоест клюмна на една страна). Следващата част от вакханлията представляваше търкаляне по тревата и пироефекти: надпревара за хвърляне през ограда на запалени кибритени клечки. Към седем-осмия опит успяхме да подпалим тревата на отсрещния лагер и доволни се прибрахме в подобието на палатка.
Не се получи сакатлък по случайност – някой от възрастните решил да се поразтъпча и забелязал начеващият пожар. В дейност влезнала всичката налична вода от коритата за пране. Не било много трудно да се досетят какво е станало, след като ни открили прегърнати и спящи в тежък сън.
Не ни се караха, но не се и смяха.
* "шъ е ниело, баба" – северозападен диалект. Не може да се "преведе" дословно. Означава нещо като "Няма да е напълно в реда, баба; Нещо ще му липсва. Няма да е добре"
 
 
Вижте също
 
 
Уважаеми гостенино!
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител.
Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
 
 
№1 от: bat_mitco (11 септември 2009 01:15)
  АМИ ДАААА...НАИСТИНА ЛИ НЯМА СПЕЦИАЛЕН РАЗДЕЛ КЬМ МОМЕНТА?ЧУДЯ СЕ ДАЛИ ЩЕ Е ТЕХНИЧЕСКИ  ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПОБЕРАТ ВСИЧКИ КОМЕНТАРИИ ,КОИТО СИГУРЕН СЪМ ЩЕ ПОСЛЕДВАТ... А ТЕ ПЪК ЕДВА ЛИ ЩЕ СА КРАТКИ... АКО СЪДЯ ПО СЕБЕ СИ- НЕ СЪМ СЕРИЕН БЕЛАДЖИЯ,НО И АЗ ИМАМ КАКВО ДА ПРЕДЛОЖА.
  1. ДВА ПЪТИ СЪМ СЕ ПРАВИЛ НА КЛИМЕНТ ДЕНЧЕВ.МНОГО ГО ОБИЧАХ...НЕ ПОМНЯ ДАЛИ СЪМ ПЯЛ ПЕСНИЧКИ И РАЗКАЗВАЛ ПРИКАЗКИ,НО БЯХ РИСУВАЛ ПО ВСИЧКО В СТАЯТА. ЕДИНИЯ ПЪТ С ЧЕРВИЛАТА НА МАЙКА МИ,А ДРУГИЯ-С ТЕАТРАЛНИТЕ ГРИМОВЕ НА РОДИТЕЛСКОТО ТЯЛО... БЯХ НАБЛЕГНАЛ НА ГАРДЕРОБА И ОГЛЕДАЛОТО... ЕДИНЯТ ПЪТ МИ СЕ РАЗМИНА,НО СЛЕДВАЩИЯ ...
2.СЛЕД КАТО ОСТАНАХ НЕРАЗБРАН  КАТО МАЙСТОР НА ФРЕСКАТА,РЕШИХ ДА СЕ ПРОБВАМ В СКУЛПТУРАТА И ДА СИ НАПРАВЯ... ПЕЩЕРА!!!ВЗЕХ ОБУЩАРСКИЯ ЧУК НА ДЯДО МИТЬО И ЗАПОЧНАХ
ПОД ПРОЗОРЕЦА НА КУХНЯТА...ЗАЛОВИХА МЕ КОГАТО БЯХ СВАЛИЛ ДОВОЛНО ОТ МАЗИЛКАТА И СЕ ОПИТВАХ ДА ИЗВАДЯ ПОНЕ ЕДНА ТУХЛА... ДОКАТО ЕДНА ЧАСТ ОТ СЕМЕЙНИЯ СЪВЕТ СЕ ЧУДЕШЕ ДАЛИ ДА МЕ НАПЕРДАШАТ,БАБА ЛЪСА ВЛЕЗЕ С ЕДНА СТАРА ТЕНДЖЕРА И ЗАБЪРКАНА С ПЯСЪК ВАР ,ЗАПОЧНА ДА ЗАЛИЧАВА ПОСЛЕДСТВИЯТА И ТАКА РАЗВЕДРИ ОБСТАНОВКАТА...
3.ЗА ТОВА КАК МИНАХ НА НАРОДНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ-ДРУГ ПЪТ...



--------------------
 
 
№2 от: mia.yaneva (11 септември 2009 02:42)
Бат Митко, това с пещерата ме уби!!! Обаче Влади, много ми хареса, ама много разграничението между беля и пакост!!!! Ще го запомня да знаеш!

1. Е, аз на едно място бях разказвалаза идеята да се крием от нашите с братовчедка ми върху две огромни бухчи петдневен труд на баба ми да точи домашна юфка, която стана на сол.

2. Срам ме е да разказвам как с една съученичкавъв втори клас се скрихме от нашите и техните у тях цял ден, посветен на бели и пакости едновременно - на пускахме диня и кашкавал върху главите на лелките, които излизаха от фрлизорския салон под тях на много централна софийска улица, поливахме ги лекичко с вода, някакъв ядосан тип продуни звънеца и той се заклещи и звъня половин ден, накрая се гримирахме с гримовете на майка й, които ги съсипахме де, и се обухме в нейните токчета и по улицата до книжарницата... да не казвам къде. Лошото беше, че все пак беше в квартала, а само в тая книжарница понякога имаше тетрадки и после няколко години ме беше срам да влизам там, но нямаше как да обясня на нашите защо :) Едните родители звъняха, другите звъняха и почти щаха да ни обявят за издирване, добре че баща й е колега на моя баща, та като се върна човекът пита нашите знаят ли, че съм тук, видя че не сме си написали домашните, които претендирахме и хайде по телефона на нашите и у нас. Наште не са ме били дори тогава, май дори и конско не ми четоха, но толкова бяха покрусени, че ми стигаше за цял живот.

3. Е, пък в четвърти клас с недна приятелка си криехме учебниците из къщи (не знам защо у нас, а не у тях) и твърдяхме, че имало полтъргейст и че някой ни преследва, та от ужас даже успахме милицията да докараме у нас веднъж. Просто двете си я викнахме и те хората дойдоха... И нищо, усмихнаха ни се мило двама чичковци, май ни казаха, че нищо няма и това беше.

Май, на прима виста от по-значителните това си спомням...

 
 
№3 от: zaharisa (11 септември 2009 11:55)

Наистина добро определение за бели и пакости!
Познавам едни момчета, които са имали специална тетрадка за пакости, в която са описвали всичко по дати, включително и новите си планове. Тази тетрадка би била ценна, в комплект със записките на майката на две от тези момчета. Водила им е дневници до 7-ми клас и там се вижда и другата гледна точка ...


 
 
№4 от: mia.yaneva (13 септември 2009 18:05)
Това с тетрадката много ми хареса! Моят мъж пък с приятелите си са имали таблица за гаджетата, но я скъсали моля ви се, първият като се оженил .... (С две думи, моят кум!) И аз съм от тия дето водят дневник на детето си - да видим докъде ще издържа. Но е хубаво, Захарица, че товите приятели могат да сверят версиите :)

 
 
№5 от: Pavlina Iossifova (13 септември 2009 21:33)
Влади, браво за тази статия и класификацията на бели и пакости! 😄

Ама, деца, много ми понижихте самочувствието по бели. То вярно, че бях послушно и отговорно дете, ама пък бях доста игриво и живо и се включвах във всички щуротии на децата от квартала. И да не мога да се сетя поне за една истинска беля! Освен в незапомнената от мен случка на тригодишна възраст, когато без малко да унищожа някаква огромна сума за строителството на апартамента ни или по-скоро да я хвърля на вятъра. Сумата е била 300 лв. и е била първата  вноска за основното строителство. Един-два дни парите явно са били в квартирата. Та идват мама и татко да ги вземат, за да ги занесат на събранието на съкооператорите. Търсят - няма. Обърнали стаичката, не че е имало кой знае какво да се обръща - няма и няма. В тоя ден съм била оставена на грижите на хазяйката. Жената пък се хванала за главата, щото тя през целия ден си била в къщи, слизала само за малко в градината. Мен не само, че никой не ме заподозрял в "кражба", ами и не се сетил да ме попита дали не съм ги пипала, виждала. Докато обмисляли как, кога и по какъв начин би могъл да влезе крадец, на мен явно ми е писнало, че никой не се интересува от мен и съм казала отегчено: "И стига де, паите са в магазина". Следва изясняване "в кой магазин и кои по точно пари", докато съм ги завела до "моя магазин" на терасата, където всичките ми играчки (4 до 5 на брой), дрехите и обувките ми (как пък не са забелязали докато са търсили кутията с парите в гардероба, че нещата на детето ги няма!?) лежали за продан на и под щанда-два стола, а до тях кротко си лежала картонената кутия, в която били положени основите на апартамента.



--------------------
 
 
№6 от: zaharisa (14 септември 2009 12:37)
Ох, сега се сещам и аз за историята с парите - откровено изхвърлих през прозореца няколко двайсетолевки (най-голямата за момента банкнота) защото не ми харесваха ... на цвят.  

 
 
№7 от: катя милушева (18 януари 2010 21:03)
  Моето разбиране за разликата между беля и пакост е, че едното вече е на база натрупан опит и малко си е с намерение -  ПАКост. Нещо като да пробвам пак - дано не ме хванат. 🤣 🤣
Но, това с пещерата АDMIN ме разби тотално. yeyeye yeyeye

Аз си спомних за един злополучен тиган, червен на бели точки. Имахме същата тенджера, чаши и т.н.пълен комплект. Та, вече попораснала сложих да пържа нещо в тигана и...явно съм забравила разсеяна от нещо и той пламна и поизгоря доста и къде, къде...в рекичката пред нас в парка. Мама се строши да го търси, но така и не го намири - развалих комплекта - не нарочно, така се случи!

 
 
Информация
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
 
 


 
Последни статии
 
 
Приятели
 
 
Бъди редактор :)

Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).

Благодарим ви предварително!

 
 
Други проекти
 
 
Анкета

Любимия ви учител преподаваше по: