Потъването на Япония (ако не си спомняте, това е един много страшен роман на Сакьо Кумацу, и още по-страшен филм от нашето детство, посветен, както става ясно от заглавието на потопяването на островите на Япония в океана. Дано не се случи никога!) Та, как Япония е потънала ли? Е, не - става въпрос само за един апартамент… Какво е необходимо за да наводните дома си? Може би странно ще ви прозвучи, но в настоящата "белиада":

• 1 брой разсеяно момче (тоест аз)
• 1 чифт "клафки" (хе-хе, надявам са да я знаете тази дума)
• 1 брой вана и…
• режим на водата (най-важният елемент)!

Тази история се случи в 7 клас, или поне така си спомням.
Лично аз имам малко "странно" отношение към "водообливането", а оная гадост със сутрешното миене на очи - и то със студена вода! - нивга няма да я приема, нито налагам на потомците си или някое дете. Ама ха! Доколкото ми е известно, възрастните индивиди си плискат лицето с тая неприятно студена течност само когато са били прекалили миналата нощ с разни алкохоли.Честно, споделете: колко от вас днес се "разхлаждат" всяка утрин с, поне, хладна вода? Иначе, много обичах да си "плувам" във ваната ни. И до днес е така: аз се къпя само и единствено във вана. Душ - само в краен случай… Ако някой иска нещо да ми каже: моля! Мога да се "плицикам" във ваната, примерно 2-3 часа. Най-любимото си ми е да си отворя книжка и да си чета, блаженстващ във ваната. Като "дребен" дори плувах там. Напълно съм сериозен! Тогава можех да се "преобръщам" - раз-два, кълбо, раз-два - кълбо, раз-два, кълбо, ох, ух, как си ударих чутурата!:). Така де, повече от раз-два не ставаше :(
Да се завърнем към историята…
Един ден реших да се "плицикам" във ваната. Завъртях, значи, червеното и синьото кранче, ама нищо не потече. Това става към 2-3 ч. следобед. Ох, пак режим на водата! Няма проблем - като няма да се къпя, какво пък?! И отпраших навън да си играя (пак ако не се лъжа, на бадминтон - по онова време много я харесвах тази игра; е и сега, но няма с кой да си играя…).
Разбор на случилото се (установено след дълго последващо мислене, но все пак само вероятно):
1. Забравил съм да затворя крановете. И съответно във ваната, когато е дошла водата, почнало да тече. (а. Ваната има една гумена запушалка. Аз съм я "подхвърлил" във ваната. Тя се плъзва и елегантно, запушва дупката на ваната (представете си, сега, елегантно плъзгане на запушалка! :)). Ура! Да са живи и здрави всички такива гумени уплътнители! (б. Водата успява да напълни ваната и, съвсем естествено, започва да прелива. Започва да прелива и прелива и… се опитва да оттича в, ъъъ, как се казва това? - дупката (сифон) на пода.
2. Водата "подбира" захвърлените "клафки", завърта ги и се опитва да ги притегли в тоя ми ти водовъртеж. Успява - частично - само с единия. И той затиска дупката. През която вече на водата е невъзможно да се оттече. И започва да търси друг път. "Отива" към съседното помещение: тоалетната, където има друга дупка, в която, евентуално водата да е се оттегли да не върши глупости! Проблемът е, че има още една "клафка", носеща се по вълните - та-там-та-там, и тя прави същия номер - затиска дупката.
3. След което, по всички закони на логиката и физиката водната маса се устремява… под вратата на "санитарното помещение", през коридора, под входната врата към "свободата". Тоест тръгва по стълбището и спокойно се оттича надолу.
4. След известно време, когато достига чак (!) до входната врата (тоест два етажа по-долу), някой от играещите пред блока (*) бадминтон (или волейбойл - по-слабо вероятно), вижда този ми ти потоп и естествено надава вой.

Както се оказва - пак аз съм сътворил беля! Достигайки до апартамента, преджапвам нагоре и спирам водата, освобождавам дупките от "чепиците", след което се отдавам на безуспешни опити да подсуша, включително и с одеалото от леглото си :)
Както би трябвало да се досетите, наводнението по никакъв начин не успях да го "скрия". Не помня дали са ми се карали. Май не, пък и наистина "вината" ми не бе голяма. Просто невероятно стечение на обстоятелствата! Замислете се, колко неща трябва да се "нагодят", за да се получи случилото се; поред теорията на вероятностите е "бая"! Ала предстоях и други лоши неща :(
Работата е там, че водата сериозно беше попила в паркета и за броени часове при входната ни врата, в коридора се появи "гърбица" (моят татко предвидливо бе отворил вратата - все пак е техник по професия и знае някои работи… хъм, а, дали и не от собствен опит? :)). Не съм убеден колко време стоя - може би около седмица - не помня, дали не са били взети някакви специални мерки по "слягане" (абе, всъщност помня, някакви денонощно включени ел. печки и бой с чукове)… Както и да е! И до днес паркета около входната врата "скърибуца".
Беля, и то каква! Ура!
Преди време Дани ми сподели подобна история (е, изключваме това почти невъзможно стечение на обстоятелства, както при моят случай), че и той залял дома си (ефекта с гърбицата от паркета също присъстваше). Ще се радвам и вие да споделите някоя история за НАВОДНЕНИЕ!

Бележки
*). Пред блока ни, точно до входа му, имаше прелестна конструкция за "тупане" на килими, която ние, дечурлигата, функционално употребявахме за какви ли не игри: главно за бадминтон и волейбол. Е, понякога ми се е случвало да я ползвам и по замисленото предназначение: тоест да помагам на мама с "побой" върху дюшеци, килими, черги и прочее. Всъщност, помня тази "п"-образна конструкция, най-много, като спасителна в една страховита буря, когато бях съвсем мъничък, но… това е друга история.