Впечатлен от разказите на другарчетата, с риск да се повторя ще събера и аз в статия всичките си предишни коментари за пакости и лудории. Тъй като отсъствах от махалата няколко дни, ще разкажа на свой ред какви разбойници бяхме ние най-вече на село. Там децата бяха буйни, или както модерно се наричат сега - хиперактивни. Та С какъвто се събереш, такъв ставаш - казва известната поговорка. Не исках да ме мислят за кротко градско дете, което си играе на двора или се върти само около дядо си. В Приморско и в София белите бяха относително малко, като се замисля ходехме вечер на кея и се качвахме по лодките на рибарите и си играехме на абордаж В града, най много да хвърлим по някоя водна бомба (от онези хартиените) от балкона. Тогава още живяхме на 4-тия етаж в Слатина. По интересната беля като по голям вече беше тази, че с джобно ножче изчегъртах няколко букви от колонката на трамвайната спирка на площад Йорданка Николкова (дн. пл. Журналист). Направих своеобразна анаграма и от Спирка пл. Йорданка Николова стана Спирка пл. Дан Колов.

И да премина вече към истинските бели на село. Като малък около 7-8 годишен бях сам вкъщи, въпросната неделя баба и дядо бяха отишли на сватба и аз от чудене какво да измисля взех че сипах ракия в хранилките на кокошките и пуйките, направих им своеобразен коктел с ечемичната ярма. И да видите какво се казва пияни домашни птици Направи кокошката или мисирката няколко несигурни крачки и току се претърколи... Добре че количеството на "твърдото гориво" беше малко иначе... 🙄 Като по големи вече, когато след морето, черен като негърче от Уага Дугу, се присъединявах към бандата на Горната махала на село Златовръх и се започваше...

Кой не е брал плодове от овошките на ТКЗС-то или дини и пъпвши от бостана. И гонките с пъдарите дядо Кольо (Лендро) и дядо Петко (Бузипетко) Някои пакости си бяха направо нарушения, макар да изглеждаха безобидни на пръв поглед. Като ни омръзваше да ловим риба на реката със сръкме, отивахме и хвърляхме въдиците в микроязовира край селото. Той си беше развъдник на риба и хващахме каракуди и червеноперки, често и някое малко шаранче. Докато не ни погнеше моторизирания пъдар Киро Буика с неговата допотопна тъмночервена Ява. (Дядо Кольо и дядо Петко бяха с колелета Украйна) И се почваха едни гонки, едно криене в царевичните блокове или по тесните горски пътеки, по черните коларски пътища... Веднъж двама от батковците Ангел и Митко му се ядосаха и искаха да му спретнат капан опъвайки едно въже между две дървета и като мине бай Киро с моторетката, да... :ninja 🤪 : Този замисъл Слава богу не се осъществи. Не сми били чак толкова радикални. Други "кражби" - от бракуваната селскостопанска техника: Трактори, комбайни, камиони, които бяха захвърлени за скрап край оградата на стопанския двор. На никого не бяха вече нужни, но в тях все се намираше по нещо привлекателно за нас малките технократи в кабините им - копчета, прекъсвачи, превключватели, ключове, контролни лампички, които като апаши въоръжени с отверки и клещи, демонтирахме от кабините и после си тунинговахме Балканчетата или си добавяхме чаркове за електроконструкторите. Но и там се случваше да ни подгони пазача или милиционера.

И разбира се онези две щуортии кото почти придобиха антиидеологическа насока. На табелата "Златовръх" накрай селото с въглен отгоре написахме ЩАТА. На другия ден и кметицата леля Иванка и партийния секретар дядо Кушо (по прякор Тахталата) и селския милиционер чичо Гошо се събраха там и баба Гина чистачката от селсъвета въоръжени с кофи и парацали яко търкаха и бършеха и двете табели - тази за начало и тази за край на селото-щат Златовръх. Но вече всичко беше вече видяно от населението и от транзитно преминаващите коли и камиони. Как ли са се хилели?

Връщайки се към подвизите ни на босатна - там пазач беше дядо Шанко, пенсиониран тракторист, който и босатна пазеше и от време на време поработваше и с малогабритното тракторче Болгар. Виждайки ни веднъж и разпознавайки беше ни наковладил на дядовците. И как му го върнахме: Беше начaлото на септември в навечерието на "празника" 9.IX. И почти всички другари кооператори си бяха украсили външните врати на дворовете и балконите на къщите с червени байраци. Аз се противопоставих на идеята да му счупим прозорец с прашка или друга щета да му се прави, и накрая една нощ осквернихме комунистическото му знаме като го свалихме от пръта и го закачихме на оградата му нацапано с кравешка фъшкия...

Хронолигия на времето на тези бели - 1982 -1985 година