|
Хайде, стига толкова рими. Всъщност говорихме за чорапогащници. За Израстване. Защото „тънките" чорапогащи бяха най-сигурният знак, че едно момиче е вече Дама и като такава подлежи на ухажване и/или подигравки, както дойде и според личния подход на поклонника.
Дебелите чорапогащи, за разлика от сега, не носеха същия „дамски" статут. Може би защото ги носеха и момченцата, в детските градини. И първолаците, в бялата им разновидност. Цветните не че бяха забранени като униформа, просто никой не ги носеше „под мантата". Аз със сигурност имах един червен, „фигурален", направо модерен по сегашните ретро разбирания. Някъде към трети клас го нарязах с ножица по коленете, причините вече не помня, но конското си го отнесох. И ми купиха нов, сив! След няколко години се сдобих и с розов, от ГДР-то, на ромбчета; него преоткрих като моден артикул чак в осми клас, вече ми беше леко малък, но това са подробности.
Или плътните чорапогащи се носеха основно под панталоните, за да Топлят. Имаше и клинове, все в кофти цветове, което си беше направо бял кахър пред ужасното боцкане. Ластиците им също хич ги нямаше и нещото много често се свличаше, дъното на панталона увисваше, а с това и носовете ни, както би казал Карлсон. И за да го оправиш, през зимата, трябваше (ама ги обичам тези точки!):
- да повикаш най-добрата си приятелка до тоалетната;
- да обясниш на другите си две най-добри приятелки къде отивате и защо не са включени и те. Може би утре.
- да изтичаш по възможно най-краткия път до въпросната тоалетна. При нас имаше по една на етаж.
- най-добрата ти приятелка пази на вратата, ти запретваш престилка и едно по едно отлюспваш слоевете. После всичко се връща по местата с потръсване и подскачане.
- вече си в пригледен вид и можеш да се върнеш по възможно най-дългия път до класната стая, като минеш покрай всички кабинети с момчета, които харесваш. С малко повече късмет те ще са и дежурни на вратата и може и да те Погледнат.
Жив панаир на суетата, който се повтаряше на ен-та степен преди и след часовете по физическо. А всички приличахме на барбарони с поличка в средата. Панталоните през зимата си бяха норма, престилката също, тъкмо беше дошла модата и на торбестите пуловери без ръкави. Помня беше модерно джобовете на престилката да се виждат и там закачахме на показ химикалките си. По-смелите носеха (скришом) тънки лачени коланчета. Нагоре якичка, мазна диско прическа, защото гелове и прочие още няма, разчиташ на натурата и крема за бръснене на татко. Гримът е табу, висящите обеци изключая титиричките също. И все пак се имахме за красиви!
Особено през топлите месеци, когато вече стигаме до прословутите тънки чорапогащи. Имаше ги (като сега, де) с цвят на крака, сивкави и черни. Телесният цвят се водеха бабешки, но пък бримките личаха по-трудно и майките май ги предпочитаха. Защото да ти се пусне бримка по онова време!?! Бримки ловиме всякакви май обсъждахме вече, имаше и друг един трик, изтегляш тънко конче от някой неспасяем чорапогащник и шиеш на житен клас. Ами класиката в жанра – лак за нокти или дъвка, по онова време обикновено розова. След подобна груба интервенция чорапогащникът обикновено отиваше „за под панталоните".
Никой не ходеше само по чорапогащи в обувките, това се смяташе за груба селско-задръстеняшка проява, каквато си и беше, защото по онова време добрият тон бе наложил като задължителни маратонките. Бели, чистехме си ги с гумички и паста за зъби. Нагоре бели чорапки, с кант или без, после шортите за физическо, бялата тениска за физическо и престилката, лееекичко навита на кръста, на самия ръб на вулгарното и еротиката. Как се развяваше тази престилка, докато скачахме на ластик в голямото междучасие! Защото какво да се лъжем, с чорапогащник или без си бяхме дечковци, които бързаха да пораснат. И бързайки често се подхлъзвахме, а как боли, когато падайки скъсаш чорапогащника на коляното!
Да, училищата не бяха предвидени за чорапогащи. Късаха се само като помиришеха дървените столове, отчекнатите кантове по чиновете, изкъртените ламперии. Помните ли „Божествени тела", онази сцена на състезанието, когато мадамата направо скъса чорапогащника и го метна в кофата. Беше кощунство, разхищение, беше Божествено, беше капитализм повече и от Рейгън и без ъ-то, както го произнасяше Шварценегер.
|
Предишна страница Следваща страница Начало на страницата