Сетих се за един урок, даден ни от първата ми учителка др.Маринова (дано е жива и здрава).

Докато разкомплектовах един стар и ръждясал Москвич в автоморгата, в която работя, се натъкнах на сапун под формата на... листчета!?!? :em_3: В този момент си рекох: "Виждал съм какви ли не сапуни, но сапун, който е под формата на лист, наподобяващ хартия, не съм виждал, нито чувал!!!" :em_18:

Kаня всики деца на околосЪветско пътешествие с Аерофлот из столиците на всички републики. Това е моят спомен от пътуването ми до Москва през юни 1983г. И така затегнете коланите и излитаме...

В средата на 90-те години често ходех в командировка до София. Работех в малка частна фирма за изработка на апликационни и светлинни реклами. Във фирма “Уилджи" бяхме няколко момчета, бивши съученици, опитващи се да “пробият" в непознатите води на “капиталистическия бизнес". С малки изключения печалбата от поръчките беше “на нула". Успявахме едва да си върнем разходите за материали и за бензин на “служебния" автомобил “вартбург", върху чийто капак превозвахме плексигласови листове и луминесцентни лампи и прекарвахме кутиите на сглобените светлинни реклами до мястото на монтажа.

Не успяхме да “пробием", но пък беше доста интересно. Едно от най-интересните неща, които ми се случваха като работник в “Уилджи", бяха командировките.

Командировката, по време на която се случи тази история, мина по познатия сценарий. Напазарувах няколко рула цветно самозалепващо се фолио от “Васкони". Спазарих три-четири листа немски прозрачен плексиглас в “Мегатекс". Сега “Мегатекс" са фирма гигант, а тогава бяха няколко наши връстници, сбутани в един отдалечен в покрайнините на София склад. После се уговорих да взема “на изплащане" два кашона лампи “Силвания". Любезният шеф на фирмата дистрибутор ‘Новекс" както винаги обеща вечерта да ги закара на автогарата и да ги прати по автобуса за Берковица.

И този път останаха два-три часа свободно време, преди да си отпътувам. С остатъка от командировъчните си купих както винаги книжка от кашонните търговци на стари книги.

Накрая отидох в кафенето. Беше едно малко кафене в безистена срещу бившето кино “Димитър Благоев". В него правеха сравнително хубаво кафе на приемлива цена. Всъщност кафенето имаше ...

Мисля, че е време да извадите ските и да ги подготвите за зимата, която се бави, но няма да ни забрави :em_7:?!

Някога "ученическото облекло" беше неотделима част от живота ни. Дали е било красиво или не - въпрос на естетика е. Аз ненавиждах задължителните цвички и шорти по физическо, но не мога да си кривя душата, че не са ми харесвали строгите черни / тъмносини панталони, бялата риза (блуза) и връзката (която да си връзвам като си знам – примерно като "кавбоец" – често ми се случваше; друга история е това). Има някаква много силна "дизайнерски" уловка в цялата работа. Само си помислете: бяло – тъмночервено – тъмно синьо (черно). Знаели са си работата някога...