Не зная дали сте играли на копче? Трябва ви голямо копче и здрав конец. Навива се и като се дъдпа равномерно се върти страшно бързо.

Такива медальони си правехме от плексиглас.

Картинката се лепи за плексигласа с C200, което като изсъхне става прозрачно. После се залепят двете части една за друга, изрязва се грубо формата с КОНЕЦ, следва безкрайно оформяне със шкурка и още по безкрайно шлайфане с вълнен парцал и паста за зъби. Разбира се, това занимание се доразвиваше до съвършенство в казармата, поради наличието на огромни количества свободно време по разните наряди и караули...

Съвсем случайно попаднах на този сайт. И като се зачетох, та до 3 сутринта.. Спомени, спомени.. Като гледам, повечето спомени тук са от по-млади от мен, но май нещата не се променят бързо. Та.. покрай вашите спомени и аз се сетих за един мой такъв..

Бях 7-ми клас. По него време (1977-ма) всички основни училища даваха наряди като почетен караул пред "Паметникът на загиналите борци против фашизма и капитализма от град Варна и Варненски окръг в периода 1923-1944 г.», известен като Пантеона, който се намира в Морската градина на Варна, в непосредствена близост до Двореца на културата и спорта. Привилегията се падаше само на учениците с най-добър успех. А като се има предвид, че в едно училище имаше средно по стотина седмокласници, от които се избират едва 15, представете си какво треперене беше, дали ще попаднеш в заветните 15.

Дойде време и аз да разкажа за моето приемане в Пионерската организация.
Беше наистина вълнуващ момент. В навечерието на тържеството, няколко дни по-рано в кварталното читалище Отец Паисий се проведе пионерски сбор, на който ние третокласниците, бъдещи пионери изнесохме кратка литературно музикална програма. Моето изпълнение обаче...

Изнамерих две снимки във фото архива си от преди 30 години. Ако някой се разпознае ще се радвам да се обади. Снимките са от ученически лагер в НПК Ястребино, мисля че годината е 1982 на едната снимка, и 1983 г. - на другата.

Преди доста време тук, в НД, публикувахме за първи път в нета две от букварчетата ни. Ето тук и тук. В началото на годината от изд. „Просвета" са се сетили, че негово величество Букварът, е една от най-най-най-важните книги за всеки човек и са направили инициатива: “Вземи своят буквар" (ето тук). За да си „свалите" букварчето трябва да отговорите на няколко въпроса (което, ако искате да си свалите няколко – просто омръзва, а и честно казано, някои от въпросите са зададени малко странно). Реших да публикувам тук файловет с букварчетата до 1990 год....

"Хе-хе-Хелмууут" крещях преди всяко хранене покрай хижата на въпросното германче, един типично по тевтонски вкиснат дребен Хелмут. Българите бяхме в крайните хижи, дървени и в алпийски стил, с остри покриви, като от приказките. (Няма нищо по-меко от чешки юрган или поне аз за двадесет години не съм го открила!) След нас бяха къщичките на германците, после терасовидно надолу се падаха палатките, обитавани от домакините, след това плац и столова.

БЕЛ. Оригинално статията беше публикувана на 15 декември 2008. Това е една от нашите "изгубени статии" (имаме доста такива!), които с любезното съдействие на авторката публикуваме отново 🙂 Ели, много благодаря за разрешението (е, то не е лично на мен). Засега е невъзможно коментарите да бъдат изобразени правлино, но надявам се да не ви пречи :).

Това е един от "гадните" кинопрегледи, които чакахме с нетърпение да се махнат от екрана, за да се появи образът на Индиана Джоунс или Сандокан.

А кой зане защо, сега като изгледах това старо симпатично филмче с 50 % идеологическа пропаганда и никак не ми е "гадно" , а напротив :em_2:

Приятно носталгиране!

Здравейте, пускам един филм, сниман в началото на 70-те години. Вероятно някои хора ще могат да се припознаят в героите :)

Говориме двама

със Жоро на тема

„Девойката в нашето време".

Какви ти девойки,

за „мацки" говорим.

За Дами говорим.

За истински дами,

но без кринолини,

а с къси полички

и с къси мантички,

с чорапчета бели,

със кецове сини,

със шортите впити,

говориме значи

за богините скрити

под пуловери мрежести

и диско измислици –

диадемите шарени и

фиби пластмасови,

от стрелбището купени

и в сърцето забутани,

до въпроса на Жоро –

една дума случайна,

и ето ти пак

и ето ти пак

плъзва тъничка бримка по левия крак

всички смеят се, сочат,

пада ти реномето,

но със чорапогащник

е така, общо взето!

Ето, почнах с Вапцаров,

свърших някак с Валери,

но как ще се радвам,

ако в римите горни

спомен всеки намери...