Много цветно и наистина симпатично филмче! Благодаря ти, Дани!
А ето и какво би могло да следва след този шарен кинопреглед. Това е изрезка от нашенския вестник от 9 октомври 1979 година. 😄
Ама наистина много ги мразехме кинопрегледите. Да се чудиш какво имаха да "преглеждат" всеки път...

П.П. На 01:31 момченцето не е ли Васко Василев?

ЕЕЕ, много ми хареса! 👏 И малкият Васко Василев и Дора Габе, и детските творби! Винаги съм се чудила, как е изглеждала Асамблеята, ето сега знам 🙂

Много ми хареса! Наистина много мило и носталгично - може и да е било с цел пропаганда, но с такава сериозна организация, да събереш десетки деца от цял свят, да им осигуриш всичко за приятното изкарване - кой би се заел сега? А на децата винаги им е нужно да имат форуми за изява!

Чудесно филмче. Наистина е Васко. А преди това се вижда и Христо Танев - водача на челите във филхармонията.
Мен ми направи вчепетление, че др. Людмила Живкова говори за СВОБОДА, една ценност, от която нашите първи партийни и държавни ръководители изпитваха страх и по тази причина я спрягаха само в минало време.

Благодаря Дани, върна ме назад, и аз бях участвала, беше ми много интересно да общувам с деца от други националности и беше много весело, много пъстра прорама, от сутрин до късна вечер.

И Людмила Живкова ми беше интересно да чуя, вече през друг поглед, когато знам за нейните духовни търсения, това че е била член на съвета отговарящ за Ауровил, тогава едва ли някой е забелязал думата енергии.

Живкова се е занимавала открито с окултизъм, но предлагам да не коментираме тези нейни теософски "забежки" тук.

Извинявам се, изобщо не целях да коментирам нещо такова тук, просто сега като голямо дете ми стана мило от този клип, който навремето като по-малко дете щях да изгледам с досада, така и думите ми се видяха от друг ъгъл, от сегашна позиция и от това което съм чувала сега и го казах спонтанно, без умисъл. Така, че моля още веднъж за извинение, ако съм казала нещо нередно.

Нищо лошо не си казала, shturcho Просто аз съм придобил "професионално изкривяване" да редактирам превантивно някакви евентуални спорове.

Дани, хубаво видео. Аз се чудех откъде ми е познато... ами то било от Антракт по ТВ2 или Про-бг не помня точно, май второто, там дето Петя Дикова правеше сутрешен блок и пускаха подобни архивни кадри от старите ленти.
Наистина е много сладък наш Васко Всилев. Като гледам и се сещам как обясняваше в едно интервю, че като го поканил Тодор Живков и накрая го питал "Ти какво искаш най-много?", и нашия мислил, мислил, и казал "Едно буренце със сладолед" от онези на сладоледаджията от които бърка... А баща му като разбрал и му казал "Ех Васко, Васко, да беше казал поне че ни трябва един апартамент широк", те хората са били студенти музиканти и живели в малка гарсониерка сигурно или общежитие... кой знае.... Та представяте си колко им се е искало на фона на труда който са полагали, поне едно нормално жилище да си имат... а тяхното отроче "сладолед, та слдолед" . Ами така е с децата, който знае какъв сладолед слагаха едно време преди 1990 г., един бял сметанов и как само мазно го прилепваха и заглаждаха с лъжицата и ти се иска ако може малко повече да ти сложат... Дори си спомням че имаше май зелен, кафяв (какао), розов и друг не се сещам.. но най чест беше белия...
Щурчо, ти пък, Дано е искал само да не се "завихри " нещо по-недетски, не за друго... Мисля че извиненията трябва да ги оставим за друг път... В НД са ставали неща и за "извинявай"... и та и повече.
И накрая. Абе хора, само на мен ли ми прави впечатление острия пламенен като на революционер изказ на Людмила Живкова. Някак не ми се връзва детската радост, неподправеност и творчество с тоя плам , сякаш говори пред легионите си и ще превзема нови територии... Ако наште деца, ас били свикнали с това "наставничество" и строг наставнически тон, какво ли са си казвали деца от по-демократични и свободолюбиви държави... сигурно им е била доста страшна, като са я слушала и не са я разбирали... Тя все едно им се кара и ги хока... вместо да има по-лек и по детски, в едно с атмосферата, тон и обръщение... Като го гледам Бай Тошо, той е по-близък с поведението си до средата, излъчвана от децата... Някой усеща ли го това, или само аз си въобразявам? А някой да е имал "удоволствието" да я слуша на живо? Как ли го е приел, сигурно като нещо нормално... Мога само да си разсъждавам.

И аз го усетих, но не се учудих, така си говореха всички публични оратори тогава, почти назидателно и пламенно. Даже в кръжока по художествено слово ни учеха на подобен способ:)

Асамблеята беше уникално явление без аналаог в света и щеше да е номер едно и до днес. Това са истински щастливи и безгрижни деца, без предрасъдаци и без завист, без I - фони и други подобни апарати за доказване на класа. Аз бях малък тогава но помня каква атмосфера беше при мен в Южния парк, парка на НДК, какви красиви рисунки по асфалта дълги стотици метри оставаха и след децата докато дъжда ги отмие... Автобуси с деца от цял свят играещи и творящи заедно без никакви задръжки. Ако не беше Людмила Живкова нямаше да го има дори и прословутия НДК където всички плюещи по Живковата фамилия си провеждат събитията, но дори не могат да отделят средства за ремонта му и НДК се е превърнал в един жалък гнил билборд! Жалкото е, че Живкова си отиде толкова рано и не можа да ни обогати с още ценности.

Филмчето много ми хареса. Гледах го с интерес, защото аз също не знаех как е изглеждала асамблеята и какво изобщо е било това. Не усетих идеологическата пропаганда. Всичко си изглежда съвсем естествено и нормално.

Много приятно "носталгиране"! Благодаря ЛИИИЛИИИИИ!

Бойста, не знаеш колко си прав!

и досега не ме напуска чувството на абсолютна досада от всякакви чавдарско-пионески мероприятия, сигурно заради откровената ми несъпричастност с идеята; иначе хубаво е сега да погледнеш на асамблеята като цяло, защото тогава виждах само "на парче" - собствения си досаден ангажимент... така и не стигнах до асамблеята де, явно отдалеч намирисваше нежеланието ми да съм част от "знамето на мира"

Сестра ми е участвала в тази първа асамблея, казала е стихотворение там. Години след това си спомням, че вкъщи имаше значка бяла със син символ на асамблеята и надпис София´79, но тази 1979 г. ми се струваше толкова отдавнашна, понеже нищо не си спомням, прекалено малък съм бил.

Защо не всеки да събере снимки на неща, които има свързани с асамблеята?

Аз съм участвал на всичките асамблеи и по една случайност живеех близо до НДК. Беше прекрасно време, незабравими мигове! Една безметежност, която едва ли сега могат да изживеят децата...

Благодаря ти, Людмила.