Мили другарчета, представям ви трета част от новелата.
Приятно четене!

Преди време прочетох един стар коментар на Цонето, в който описваше една нейна любима играчка. И търсейки нещо друго случайно попаднах на нея. Спомняйки си описанието мисля, че я открих и реших да отида до улица"Нашедетска" и да я зарадвам. Да си поиграем, пък после ще открием къде живее... 😊

Да послушаме малко музика от "светлото бъдеще". 😊 

Може би всеки от вас си спомня увлекателния детски филм "Похищение в жълто", заснет през 1980 г. Напрегнатото очакване и любопитство през целия филм дали героят, около когото се върти целият сюжет - Васко, ще бъде намерен и ще се появи във филма. Това симпатично момче с буйни къдрави коси е Антон Радославов. Той изигра тази си второстепенна роля в края на филма блестящо, и със своя талант заслужаваше главна роля в български детски филм.

Както разбираме, преминал е през много събития и приключения в неговия жизнен път на търсене, за да достигне до духовното прозрение. Доста положителен път на развитие има той, за разлика от мнозина други негови връстници-актьори.

Малко история за камионите МАДАРА така както ни виждат "отвън". Коментарът е на руски и ако някой има проблеми с разбирането, просто да гледа. 😚 

Мили другарчета, представям ви втора част от новелата.
Приятно четене!

Мили другарчета, представям ви опита си за новела или каквото там излезе в последствие, ако има последствие.

Приятно четене!

Ето ме отново! Приготвихте ли четки и водичка? Нося ви съвсем нова книжка, която не съм оцветявала. Исках да го направим заедно в махалата. Всеки да си избере картинка и вълшебството да започва...

Откакто се помня съм влюбена в римите. Първата ми любима приказка беше Сиводрешко и Бързобежко. Чудя се как не съм имала тази панорамна книжка...? Не я видях и тук в махалата. Със сестра ми имахме Червената шапчица и Палечка. Много си ги обичах! Останаха в детството и в душата ми. Идвайте бързо да разгледаме новата панорамна книжка! 

Едно време, когато бяхме ученици, закъсняването за час беше - бррр! - ой, направо си страшно! Ако влезеш след учителя (вторият звънец), веднага ти отпраскваха „закъснение“, а трябваше само няколо такива, та да ти намалят „поведението“, а след още няколко - „тцънк“ и да те изключат. Естествено, възрастните - учителите, примерно - си закъсняваха както си искат (много повече от децата) и нищо особено не им се случваше.