Като дете много обичах книжарници. В кварталната книжарница, която беше съвсем близо до нас имаше страхотни работи. Имаше голямо разнообразие от диафилми. От там си купувах диафилми, в това число и "Ну, погоди!". Днес на мястото на любимата ми кинжарница има гуми, джанти. Много други книжарници от моето детство също са сменени с кафенета, ресторанти, търговски центрове и др. Останаха само спомени, но може да се намерят снимки на старите книжарници.

Да, да... Зная, че в махалата има портмоненца, но мисля че намигащо и пращащо въздушни целувки няма. 😁 Намерих си го случайно и умрях от щастие! Вътре няма парички, но като го отворих намерих други безценни неща...

Финалната песен от филма "Приключенията на Електроник". Историята на робота с ИИ Електроник, който може да бъде използван за добри, но и за лоши цели. И за това ,че злото не е в машините, а в човешкото сърце. Където е и доброто, а изборът зависи от нас. Като всяка детска история, "Електроник" завършва с  щастлив край. Ако зависеше от децата, историята на човечеството щеше да е също поредица от щастливо приключващи приключения. Но, както пише в една детска книжка, възрастните винаги развалят нещата.

Понякога се изненадвам от незнанието си 😏 ... Докато тука си ровех в „ПУК!“ (който скоро смятам скоро да го възстановявам 😉), с изумление разбрах, че сценаристка на „Куче в чекмедже“ и „Горе на черешата“ е Рада Москова. И двата филма са ми всред най-любимите български „детски“, но странно - никога не съм се замислял, кой е в основата им, кой е написал, измислил тия истории ... 

Имах съвсем смътни спомени за този филм, когато съм го гледал го като малък (примерно към 4-ти клас), явно с татко и най-вероятно в Лятното кино в Берковица: Звездите на Егер (Egri csillagok, 1968). Лентата е историческа и представя едно от най-героичните противопоставяния на унгарците срещу османското нашествие. Той е базиран на чудесен роман (от 1899), с който се запознах някъде към 7-8-ми клас: написан от Гейза Гардони, който е нещо като нашия Вазов (но по усещане е нещо като Талев, Мантов, та дори и Бобев). Според Гугъл е най-четения унгарски автор. Преди няколко месеца се съзасетих за филмът и реших да видя с какво ме е тъй впечатлил като дребосък. Ами, оказа се с приключенската си „същност“. Това, днес не се усеща като исторически филм. Той е класическа приключенска история от края на 1960-те: с нелепи боеве, преиграване на героите, наиграна епичност, прекаляване с музиката (на местта, всъщност е наистина хубава), театрални сцени и какво ли не друго. Но, въпреки тези недостатъци - филъмт е всъщност великолепен!
За съжаление не открих никъде в Мрежата превод поне на субтитрите на български.

Когато напускате шумния град и отивате на село - запустяло, с тревясали улици и умиращи стари къщички, но носещо спомена за щастливите дни на детството 😀

Здравейте група,
Издирвам аудио-драматизация на приказката "Славеят" на Андерсен.
Съществуващите записи в ютюб и грамофонче не са това което търся.
Запомнила съм една весела песничка от приказката, ако някой я разпознае и се сети на кой продуцент е тази драматизация, ще съм много благодарна.

Песничката е:
"Ай, ай, ай, пием тука всички чай.
Ай, ай, ай, както правят във Китай.
Възхваляваме пружина, с нея лесно щрак и щрик,
славей ще запее в миг, славей ще запее в миг."

Никъде не мога да намеря точно тази аудио приказка, но не е нито на Балкантон нито на Радиотеатър. :(
Ако някой се сети - моля пишете!

Зико ви пожелава ретро-настроение и приятна съботна вечер с една песен на британската група Шакатак от 1983 г. Възможно е някой от вас да са чували тази група като малки. Всъщнос тя е по-известна с хитове като "Нощни птици", но човек никога не знае. ☺️