Какви спомени от детството събужда във вас тази песен на Демис Русос? 

За мен тя разлива усещането за едно далечно и сякаш вечно безметежно детство. Помня въртяха я по морето, а тогавашните лета, прекарани в почивната крайбрежна станция, пълна с деца и безкрайни приключения, бяха израз на една сякаш загубена безгрижност и безметежност, forever and ever, също както се пее в песента...

Здравейте, представям ви колецията ми от около 180 детски приказки, радио-пиеси и мюзикъли, събирани с години от плочи, касети и записвани от радиото. Всичките, с изключение на "Приказки от Надежда Тодорова" са създадени по времето на детството ми, т.е. при социализма.

За първи път прочетох за тази жена, която паднала от 5 километра и оживяла, мисля, в сп. „Паралели“. Сигурен съм, че там се твърдеше, че не се бил отворил парашута и приземлила се върху купа от сено (да, това са глупости). После - някъде другаде (вероятно в сп. Криле), там историята бе по-различна. Но със сигурност помня образа и до днес: ... 

Песента е от не много известен филм: Мы жили по соседству (1982), който гледах към 8-9 клас. А на въпросите, зададени в тази простичка песничка и до днес не мога да си отговоря правилно. Дано ви хареса и вие да си задавате още младежките ни въпрос за света...

Един третокласник отива до София. Качва се от на автобус „Чавдар“, пътуващ от малко провинциално градче  в столицата. Денят е събота. Той е събрал няколко лева за пътуването през седмицата - от това, което са му давали за закуски и обед мама и татко. Когато пристига на столичната гара „Север“, незнаещ, пита околните къде се намира „Пирогов“, тъй като е чул, че неговият дядо е там. Да, той изобщо не знае къде се намира неговият дядо, и изобщо не разбира такива неща като „болница“. Просто нещо е дочул от родителите си. Нашият третокласник, всъщност не харесва много дядо си, понеже веднъж му се е скарал, докато е бил „на село“. В малкото му мозъче това каране е е свързано със следното: докато веднъж нощес лежали, спали в леглата си (мъничкото ни човече при баба си), нещо се разтресло, всъщност това било земетресение, и дядото полусънен казал: "Стига рита, бе!" 

Miniatur Wunderland в Хамбург е най-голямото изложение на влакчета-макети в света. 

Със своите близо 1700 кв.м макети, разположени на 10 000 кв.м., изложението привлича малки и големи "деца" от цял свят. Ако сте едни от тях, може би не е лоша идея да го включиет в програмата си. Или да заведете децата/внуците някой ден. 🖖 

Привет, приятели!
Ей какво ми хрумна предизвикателство към себе си:). Напишете писмо (в НД като статия, коментар, ако искате) към своето минало „аз“, като дете (примерно към 12-17 г.). Може да започва, примерно така:

„Привет, еди-кой-си!
Пиша ти от 2025-та година. Искам да ти кажа, как живея днес, мое мъничко, любимо, наивно, „аз“... Сега съм на еди колко си години. Направих, създадох много неща, но естествено, изгубих много - най-вече изгубих теб, мое мъничко, любимо, наивно, чисто мое „аз“. Но, знаеш ли..."

🕣