Какво по-добро от това по сред зима да мечтаеш за лятото. 😎 

Драги приятели,
преди няколко дни, на 12-ти, имахме рожден ден на сайта „Нашето детство“. Той навърши 19-ет години. И както се случва с младежите, забързани в своите дни, и много бързо позабравили, че доскоро са били деца, могат да пропуснат дори ЧРД-то си.
Надявам се по пътя си занапред нашият сайт все пак понякога да се завръща към себе си, когато беше, например на 10-14-ет години, с меката носталгия и мъничка усмивка.
На добър път, „Наше детство“!

За много години от бандата на детството! От сърце желая на цялата махала най-много здраве ❣️ Нека Новата Година да е мирна и да има повече поводи за усмивки! 🥰

Привет, приятели! Иде Нова година, а значи трябват новогодишни истории...
Ще се радвам - има разбира се тук много - да споделите, разкажете и вие. Темата е Дядо Мраз, Снежанка, празниците в детската градина, начално училище (как му падна брадата, как видях, че Дядо Мраз е татко и подобни :) )

Това не е история буквално от нашето детство, а малко по-късно, но близко до нашето, а и децата ще си останат винаги деца. Аз бях свидетел.

Какви спомени от детството събужда във вас тази песен на Демис Русос? 

За мен тя разлива усещането за едно далечно и сякаш вечно безметежно детство. Помня въртяха я по морето, а тогавашните лета, прекарани в почивната крайбрежна станция, пълна с деца и безкрайни приключения, бяха израз на една сякаш загубена безгрижност и безметежност, forever and ever, също както се пее в песента...

Здравейте, представям ви колецията ми от около 180 детски приказки, радио-пиеси и мюзикъли, събирани с години от плочи, касети и записвани от радиото. Всичките, с изключение на "Приказки от Надежда Тодорова" са създадени по времето на детството ми, т.е. при социализма.

За първи път прочетох за тази жена, която паднала от 5 километра и оживяла, мисля, в сп. „Паралели“. Сигурен съм, че там се твърдеше, че не се бил отворил парашута и приземлила се върху купа от сено (да, това са глупости). После - някъде другаде (вероятно в сп. Криле), там историята бе по-различна. Но със сигурност помня образа и до днес: ... 

Песента е от не много известен филм: Мы жили по соседству (1982), който гледах към 8-9 клас. А на въпросите, зададени в тази простичка песничка и до днес не мога да си отговоря правилно. Дано ви хареса и вие да си задавате още младежките ни въпрос за света...

Един третокласник отива до София. Качва се от на автобус „Чавдар“, пътуващ от малко провинциално градче  в столицата. Денят е събота. Той е събрал няколко лева за пътуването през седмицата - от това, което са му давали за закуски и обед мама и татко. Когато пристига на столичната гара „Север“, незнаещ, пита околните къде се намира „Пирогов“, тъй като е чул, че неговият дядо е там. Да, той изобщо не знае къде се намира неговият дядо, и изобщо не разбира такива неща като „болница“. Просто нещо е дочул от родителите си. Нашият третокласник, всъщност не харесва много дядо си, понеже веднъж му се е скарал, докато е бил „на село“. В малкото му мозъче това каране е е свързано със следното: докато веднъж нощес лежали, спали в леглата си (мъничкото ни човече при баба си), нещо се разтресло, всъщност това било земетресение, и дядото полусънен казал: "Стига рита, бе!"