За първи път прочетох за тази жена, която паднала от 5 километра и оживяла, мисля, в сп. „Паралели“. Сигурен съм, че там се твърдеше, че не се бил отворил парашута и приземлила се върху купа от сено (да, това са глупости). После - някъде другаде (вероятно в сп. Криле), там историята бе по-различна. Но със сигурност помня образа и до днес:

Беше ми тъй тъжно, но и въодешевяващо: да паднеш от самолет и да оцелееш - каква невероятна, невъобразима, страшна и тъй велика история. Имах си една тетрадка с „Герои“: там бяха Ботев, Винету, Сандокан, Гарибалди, Спартак и много други. Там беше и тя (тогава не съм записал името и, а бях залепил само снимката).
Тя се казва Лариса Владимировна Савицкая (1961-). И нейната история, всъщност, е доста по-различна от това, което съм чел в нашите списанията. И - още повече невероятна, невъобразима, такава, каквато не би измислил журналист или писател!
Лариса Савицкая е още жива и здрава, и не знае, че примерно преди 28-30-ет години някакво си българско дете я е запомнило, и че ще си спомни за нея тук.