Един третокласник отива до София. Качва се от на автобус „Чавдар“, пътуващ от малко провинциално градче (Берковица) в столицата. Денят е събота. Той е събрал няколко лева за пътуването през седмицата - от това, което са му давали за закуски и обед мама и татко. Когато пристига на столичната гара „Север“, незнаещ, пита околните къде се намира „Пирогов“, тъй като е чул, че неговият дядо е там. Да, той изобщо не знае къде се намира неговият дядо, и изобщо не разбира такива неща като „болница“. Просто нещо е дочул от родителите си. Нашият третокласник, всъщност не харесва много дядо си, понеже веднъж му се е скарал, докато е бил „на село“. В малкото му мозъче това каране е свързано със следното: докато веднъж нощес лежали, спали в леглата си (мъничкото ни човече при баба си), нещо се разтресло, всъщност това било земетресение, и дядото полусънен казал: "Стига рита, бе!" 

А защо ще тогава прави това пътешествие нашият третокласник? Ами, защото той е все пак неговия дядо. 

Детето носи две ябълки „Златна панега“. Добри, големи хора му обясняват разни неща. Един чичко, след като разбира за целта на пътуването му, го „взема под ръка“, качва го на трамвай (или тролейбус) и го завежда до медицинското учреждание. Чичкото разговаря с други възрастни и една медицинска сестра. Съпровожда третокласника до болничната стая, в която е дядото (а всъщност той не е много възрастен човек - на ок. 58/60 години). Дядото е много недоволен за това, че внукът му е там, притеснява се, но много, наистина много се радва на ябълките. След половин-един час мъничкото човече си тръгва. Невероятният чичко го съпровожда обратно до авто/гарата, купува му билет за влак, настанява го в купе с няколко възрастни на които им дърдори нещо и накрая му помахва на сбогуване. Третокласникът се връща вкъщи в същия ден, а вечерта казва на мама и татко:
- Днес видях дядо!
Родителите му се смеят на „измислиците“ му. В събота те целия ден до 18 ч. са били на работа. 

И цялата тази история е абсолютно истинска, само с малка литературна обработка.