Като малък много исках да си имам далекоглед. Днес ми е трудно да разбера защо. Сигурно една от причините е била свързана с книгите и филмите, приключенски разбира се - моите морски и не само такива герои притежаваха това чудо на техниката, и в подходящия момент го разтягаха (с едино такова особено движение) и виждаха: я приближаващ се вражески кораб, я идващи бандити по прериите, я момиче в беда...
Който пък иска, нека се потруди! Тъй след време посъбрах парички, и в 7 клас се сдобих с ето това:

Идея си нямам как се казват тези неща наистина, но помните ли ги? Виждала съм ги в домове и най - вече на вратите на магазините. Даже допреди известно време май ги имаше още и в близкия хранителен магазин в цевнъра на града ни. Като бях малка, обичах да си играя и да се въртя около такива шарени ленти в магазините, докато чакам мама или тати да напазаруват.

Мисията невъзможна или нова надежда

;

В края на 80-те години френското списание Pifou се издава в България. 

Тези неща някога украсяваха вратите на баните на хората. Ние не сме имали такива. Иначе съм виждала само момченцето. Вие имахте ли такава украса, указваща къде е банята? 🤔 

Едно забавно пътуване през времето и разсъждения за ползите от математиката и добрите преподаватели. 

Паралелно с възстановяването (и оправянето) на сайта „Нашето детство“ се работи също върху проект за предоставяне на по-голяма част от информацията в него в сайта:
https://clada-bg.eu/bg/
целта на който е: „да създаде национална технологична инфраструктура за ресурси за езиковото, културно-историческото наследство и технологии, които да осигурят публичен достъп до тези ресурси, инструменти за обработка на българския език и инструменти за достъп и управление на масивите от данни на културно-историческото наследство за различни обществени задачи, насочени към широката аудитория.“
Той е част от инициативите на БАН. Идеята да се включим там нещото, относно НД е любимото ни zverche.