~ ЧАСТ 4, ГЛАВА 1 ~

РЕПЕТИЦИЯ

– Внимание! Говори капитанът. Поради влошени метеорологични условия самолетът не може да кацне на летище Бургас. Нямаме възможност да кацнем и във Варна. Имаме осигурен коридор за кацане в Стара Загора, откъдето ще Ви превозят с автобуси до ж.п. гарата и ще продължите към Бургас с извънреден бърз влак. За жените и децата са осигурени места в първа класа. Има възможност желаещите да продължат до Пловдив и да изчакат по-добри условия за полет Пловдив-Бургас. Приготвяме се за кацане. Моля, затегнете коланите!
Съобщението беше повторено на руски и немски език. За Настя нямаше значение на какъв език е съобщението. Тя беше потомствена българка, израснала в Русия, а през войната беше работила в кухнята на немската комендатура. И въпреки някои провали до нея не успяха да стигнат. По-добре е да пътува, вместо да изчака на хотел, както им беше предложил капитанът. Лятно време понякога времето бързо се разваля и бързо се оправя, но тя не искаше да стои на едно място.
„Яснее този мирен ден отвъд. На път!
Човекът е човек тогава, когато е на път!"*
Стиховете на Пеньо Пенев се появиха в мислите й и тя се усмихна, представяйки си времето, когато ще има „редовен превоз до луната с експрес ракетоплан"*. Ще почака още няколко часа. Беше попитала стюардесата, пътят с влака отнемаше около 4 часа. Тъкмо да си подреди малко мислите. Погледна през прозореца на самолета. Виждаха се вече сградите на гостоприемния град… А Самарското знаме стоеше на пост невъзмутимо.

* Стиховете са от Пеньо Пенев, „Дни на проверка".

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/56/Samarsko-Zname-Images-From-Bulgaria.jpg/800px-Samarsko-Zname-Images-From-Bulgaria.jpg

***
Дружинната ръководителка, другарката Савова, репетираше с четири момичета от кръжока по Художествено слово в столовата за посрещането на Нептун. В дъното на столовата стоеше намусено Невидимата стъпка.
– Всички русалки сега се завъртете бавно на 360 градуса. Тук следва танцът по посрещането, а после и приветствията. Габи, Ели, готови ли сте за циганските колела?
Юлия и Ани, ваш ред е с приветствията. Юлия, нали ще кажеш и новото си стихотворение?
– Ама то не е на български.
- Именно, нали сме международен лагер. Пък Нептун ще те разбере. Той всичко разбира. Повтаряме пак. Завъртате се бавно на 360 градуса. Габи и Ели отвързват полите тип прегърни ме, пускат ги зад тях и правят цигански колела на пясъка. Аз ще прибера полите, няма да се загубят. След това се подреждате в полукръг и започват Юлия и Ани с приветствията. Като пристигнем в лагера всички ще изпеят песента от вечерната проверка „Лека нощ", като този път ще има и музикален съпровод. На пианото ще е Станислав. А след това ще направим и Нептуновата вечер с карнавала.
А сега, да изпеем „Лека нощ". Станиславе, сядай зад пианото.
Невидимата стъпка стисна устни и се отправи към пианото. Всичките му планове да се направи на индианец се проваляха. Седна на стола, отвори партитурата и започна да свири. Момичетата запяха:

„Ясна вечер спуска звезден кош.
Лека нощ, другари, лека нощ!
В лагера любим с песен да заспим.
Лека нощ, другари, лека нощ!"*

На Станислав много му се искаше да изпее „Лекар с нож, другари", но си замълча. Надяваше се да измисли нещо и все пак да успее да се маскира като индианец. Та дори и като индианец, свирещ на пиано.

В същото време Венци и Камен подготвяха мускетарските си униформи. Бяха взели кърпите на Юлия и Габи и ги закрепваха към своите с безопасни игли, за да станат мускетарски плащ.
- Пора пора порадуемся на своем векуууу... Ох, убодох се, изпъшка Камен и лапна показалец. След малко всичко отново беше наред.
- Остава да направим рапирите, разпери ръце Венци. - Камене иди да откъснеш пръчки, а аз ще се примоля в столовата за капачки. И после ще потренираме дуелиране.
Момчетата излязоха от бунгалото. Камен се отправи към дърветата, а Венци – към столовата. Беше времето за свободни занимания и той се надяваше покрай подготовката за вечерята да не му обърнат особено внимание и да му дадат капачки безпроблемно. Наближавайки столовата, дочу пеене. Промъкна се тихо до входа и застина. Момичетата от кръжока по Художествено слово заедно с дружинната ръководителка пееха „Лека нощ", а зад пианото беше… Невидимата стъпка.

* "Лека нощ", Музика Илия Темков, Текст Цветан Ангелов