Във времето когато повече сме затворени вкъщи, нека 

„Кореком,ти вмъкна се във всеки дом…“Този припев от песента Човекът бог на Клуб НЛО постоянно се върти в главата ми тези дни.У дома Кореком за първи път се вмъкна една вечер през 1983 г.Мама се прибра от работа с две шоколадови яйца и транзисторче . Бяха подарък от една нейна колежка.Със сестра ми бяхме вече по-големи/аз на 11,а тя на 14/,но това не ни пречеше да се вълнуваме.Тогава не бързахме да пораснем…,а и за нас беше нещо ново и недостъпно до този момент.С грейнали очи започнахме да шумолим със станиолите.Под тях открихме вълшебство в кафяво и бяло.Не помня дали остана за мама и татко от него,но вкусът му никога няма да забравя.Стигнахме до изненадите.Сестра ми първа откри нейната…Бяха части на някакво човече.Сглобихме го и се получи ето това…

Здравейте, приятели!

Да ви е честита Новата годна! 2020-ета година е напълно истинско бъдеще от нашите детски представи, или поне това, което четяхме като малки... Естествено, реалният свят днес не е тази утопия, която можем да открием в литературните, кино и други художествени произведения. Напротив...

Не исках, не исках да пиша статия по такъв повод. Но за легендата Стефан Данаилов трябва да се пише и винаги да го помним. В последно време със страх отварях страниците с новините, защото се боях за Стефан Данаилов. Така тъжно е, че него вече го няма. Той е не просто един от символите на нашето детство. Той е един от символите на България. Откакто съм на този свят и още от времето преди да се родя, Стефан Данаилов е неделима част от българската култура. Той безспорно е един от най-големите български актьори на всички времена. И в киното, и в теаъра, и в телевизията, и в телевизионния театър, и в обществения живот с винаги достойната си и принципна позиция! Със своя талант и чар той е явление! Той е и най-известният български актьор в чужбина. Но Стефан Данаилов е и много повече. При цялата си слава и успехи, той си остана добър и земен човек, без ни най-малко да се главозамае. Аз лично съм имала шанса да се докосна до него, интервюирайки го и снимайки се с него за спомен. Той обичаше публиката си и ние, неговите почитатели, го обичахме. За студентите си е бил като баща. Освен това е помагал на толкова хора, дори на такива, които са били несправедливи с него. Днес един негов студент каза, че Стефан Данаилов е бил райски добър. Красив, талантлив, чаровен, добър! И даряващ любов. Както пее и Пол Маккартни: "Любовта, кято получаваш, е равна на любовта, която даваш." Стефан Данаилов наистина даде толкова много любов и затова я получаваше и обратно. И споменът за него винаги ще живее в сърцата на българите. Поклон, Ламбо, и лек път.

Двайсет години работих в редакцията на "Септемврийче". Моят вестник! Отначало се учих как да пиша за деца. Оказа се по-трудно, отколкото за възрастни. Пътувах из България, срещах се с читатели, предавах впечатленията си на хартията. Никога не съм общувала с пионерите като голям човек с малки. Бях една от тях и така разговорите ни ставаха откровени и интересни. Споделяха дори съкровени тайни. Имаше два вида информация, която получавах - неизбежната и душевната. Така учението, обучението, интернационалната дружба, патриотичните инициативи преливаха в разговори за взаимоотношенията в училище и у дома, за първата интимна тръпка, за смисъла на усилията, които се налага да правим. за грешките и начините да ги избегнем... Бяха славни години. Струваше ни се, че все така ще продължава. Не подозирахме за изненадите на прехода... После "Клуб 15" замени "Септемврийчето", а той се занимаваше само със свободното време , забавленията и любимата музика. Беше времето на истерията "Майкъл Джаксън". Беше времето на разпада на пионерската организация, впрочем тя си беше изкопирана от съветския модел. Но за умрелите - или добро, или нищо, нали?!

Това стихче написах по повод споделеното в един сайт от една майка,която разказва как малкото й момиченце й казва,че не иска да порасне и да има деца,защото тогава те с татко й ще остареят и ще умрат. А ако си остане мъничка те ще живеят вечно. Ех,де да можеше да стане така...И аз вече не искам да съм голяма,не искам любимите ми хора да си отиват завинаги...Искам да има много слънчеви мъниста,да тичам,да ги събирам и да се поръсвам с тях.Сега ще ви разкрия една тайна…

И така другчета, наближава сезона на отпуските и почивките. С този кратък филм ви предлагам да се пренесем в миналото и да видим как вървеше живота тогава. Мнозина ще разпознаят и тогавашните автомобили, и пионерските униформи, и оборудването за къмпинг. Приятно гледане и приятни спомени.

😊