Привет, приятели!
Ей какво ми хрумна предизвикателство към себе си:). Напишете писмо (в НД като статия, коментар, ако искате) към своето минало „аз“, като дете (примерно към 12-17 г.). Може да започва, примерно така:

„Привет, еди-кой-си!
Пиша ти от 2025-та година. Искам да ти кажа, как живея днес, мое мъничко, любимо, наивно, „аз“... Сега съм на еди колко си години. Направих, създадох много неща, но естествено, изгубих много - най-вече изгубих теб, мое мъничко, любимо, наивно, чисто мое „аз“. Но, знаеш ли..."

Привет, хора!
Днес платих хостинга и доймена на „Нашето детство“. Сайтът е платен до 09.09.2026 г. Относно датата: просто е случайна, наистина. Искрено благодаря на всички участвали във финансовата поддръжка, въпреки че редица приятелчета не се съобразиха с идеята ми, да изпращат 10-20 лв., а „скокнаха“ на двойно и повече. Не се сърдя, но... не беше такава идеята. Да продължим със спомените и игрите!

Здравейте, хора!
Обявявам набиране на средства за поддържането на сайта „Нашето детство“ в следващата година.
Спомоществователството (или както е модерно днес: „донати“), естествено, е напълно доброволно и никой от вас не бива да се чувствува по някакъв начин задължен да го прави!

Как ние разбираме и осъзнаваме миналото?
Само за момент си представете как си представяте, примерно 1920-та година, и ще установите, че в съзнанието ви то е или черно-бяло, или най-малко в монохромни тонове... Ето тъй:

Дядо и биволите

Четиредесет години по-късно :). Просто няколко песни от 1984-та. За съжаление ми хрумна само преди 1-2 часа и не мога да се „събера“ тъй бързо, за да стане достатъчно интересно. Да си изживеете НГ великолепно, приятели!

Това е най-първата статия от много стар проект „Чудният свят на цветовете на дъгата“ (започнат в 2015), описание на комиксите от едно време, основно „Дъга“ и „Чуден свят“, но не само. Интересно ми е дали такъв подход би ви бил интересен, та да го допиша най-накрая това…

Да видим дали си спомняте......

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

С ПОЖЕЛАНИЕ ДА БЪДЕТЕ ВЕСЕЛИ ,ЗАСМЕНИ И С ЧЕРВЕНИ БУЗКИ!

Всички  чакахме с нетърпение  прекрасните мартеници!

Давам ви снимки от старите мартеници от соца  и малко нови ,готови за утре да раздам!

Здрасти, другарчета! Вадя Ви един спомен от децата, били ученици през 90-те години на миналия век. Аз учех две години немски в първото ми училище (учила съм в три училища). Учих немски не по мое желание (не ми позволиха да уча желания английски език).

Та, някой помни ли Ана, Шмид и кучето Оскар, които ги даваха като допълнение към един видеокурс по немски език, излъчван по БНТ?

Здравейте на всички от епохата на вечното детство,

Аз също успях да хвана една голяма част от него. Имам няколко изгубени парчета за да сглобя напълно моята картинка. Търся следните неща:

1. Списание Пиф, на френски, с картонени корици, пиф е отзаде на мотор, Херкулес кара мотора с каска, притиснат към кормилото.

2. Най-ценното за мен - детска книга, западен автор, издадена около 84-85а. Голям формат B4, меки корици, лепена.

Отпред е нарисуван пушещ влак, с поглед от локомотива напред, релсите отиват към облак, преди да стигнат до облака, стават на зиг-заг. Нещо с безкраен влак, с вечност - не си спомням...Нищо не си спомням от книгата, имаше един вехтошар - обаче книгата беше много интересна и любима.

3. Анимационно за възрастни, 86-88-а, показваха го в Петък, късно вечерта, на испански или португалски. Сюжет - чича с куче. Кучето беше по-интелигентно от чичата и имаше червен нос.

Това е от мен! Дори да не намеря, да си знаете, и трите си струват!