"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
За какво служи ваканцията – замислял ли се е някой… Така започва известната песен от “Приключенията на Петров и Васечкин". Но докато известните герои от руския филм скучаят в пионерския лагер, в нашия лагер нямаше време за скука. А за какъв лагер говоря? Да започна тогава отначало. Не бях ходил на детски лагер от… когато бях дете. В миналото ми останаха вечерните проверки, вдигането на знамето, лагерната столова, тръбата, с която сутрин ни вдигаха, лагерния огън, лагерните игри, вечерта на талантите… Но преди около два месеца ми бутнаха в ръцете една брошура на “Ученически отдих". Това е държавна организация, която се опитва да стопанисва бившите пионерски лагери. Бях обещал на едни познати деца да им организираме през лятото “скаутски лагер". Това обещание беше почти в сферата на невъзможните за изпълнение неща. Вече се ровех в интернет, за да видя къде ще си изкарам лятната отпуска, когато случайно...
Всяка година около рождения си ден пиша статия в “Детството". Нещо като почерпка за другарчетата. Миналата седмица си бях избрал два сюжета, от които щяха да се получат хубави разказчета. До вчера имах надежда, че ще седна и ще напиша поне едното. И точно снощи вечерта ме връхлетя “госпожа Безделие", да я наречем така. Имам предвид онова особено чувство, че нищо от това, което си планирал, няма да се получи и няма защо да си хабиш усилията. Ръцете унило се отпускат и главата престава да съчинява. Гледаш с празен поглед “Документ 1" на белия монитор. После си пускаш някой интересен филм или лягаш на дивана с някое томче с любими разкази.
Та и аз така.
Днес сутринта имах свободен ден. За “закуска" четох от едно тефтерче, в което си записвам отвреме – навреме ...
Днес нашедетският дисководещ, Главният Отговорник за музикалното веселие в "Детството" има рожден ден.
Толкова е трудно да поздравиш с песен човек, които разбира от музика повече от всички нас тук.
И все пак.
Бат' Митко, за нас ти си си момче "като другите всички деца". Нека винаги да пазиш в себе си "онзи момчешки стремеж". И да го споделяш с нас, твоите "нашедетски" приятели. За да запазим заедно в себе си " Дон Кихот, Робинзон, Гъливер... За да останем мечтатели.
За Бат' Митко - песента "Приятел" на "Щурците" 🖐️ 🎶 :em_22: :em_90:
И така. Какво видях в галерията на призраците? Ами... нищо. Там няма какво да се види. Всъщност там няма никаква галерия. Дупката е с дължина около три метра. Аз си го занех още когато застанах пред отвора в стената, където във филма влязоха децата. Сигурно се чудите, къде тогава са се дявали абдулабайците, а след тях и данколовците, когато са се промъквали в тази дупка. На филмовите кадри ясно се вижда, че именно тук децата се провират едно след друго и след това попадат в пещерата с минералната вода.
Това ми го каза Спаска Спасова Всички просто са се набутвали един след друг през отвора: дупката е достатъчно дълга, за да побере три-четири деца. Оттук нататък снимките на сцените от "галерията на призраците" продължават в специално изработено за целта изкуствено съоръжение...
Днес Антония (беборан) има рожден ден. Даже мога да кажа на колко години става, но по-добре си проверете сами. Пък и е ясно на колко - на детенайсет, плюс минус някой и друг месец :em_53: :em_120:
От някъде разбрах, че нашето bebe е искала преди да пее в "Антониано".
Дали пък не е някъде между тези деца, я погледнете:
Във всеки случай ние я поздравяваме с тази детска песничка, изпята от българчета и взела най-много гласове на зрителите на "Монетата" преди две години.
Бъди жива и здрава, Тони, бъди щастлива и детсконаша 🖐️ ❤️
Може ли да повярвате, че книгите от “задължителния списък" някога са вълнували детските сърца така, както нас ни вълнуваше “страничната литература".
Спомням си как (като гимназист) трябваше да се справя с невероятно дебелата “тухла" на Лев Толстой “Война и мир". Опитах се да я прочета, но затънах безизходно някъде на третия-четвъртия диалог на френски език, с каквито графът от Ясна поляна беше изпълнил книгата си.
За Надежда Тэффи обаче историята с Наташа Ростова и княз Болконски съвсем не е досадно задължително четиво. Удивителното в разказа “Моят първи Толстой" е как тези момичета от преди сто години са приемали света на книгите като своя собствена драма, влюбвали са се в измислените от писателя лица или са ги мразели. Били са уверени , че могат да променят дори събитията в книгата. И когато се е налагало, както е в разказа, са търсели обяснение от самия автор…
Приятно четене
Моят първи Толстой
Надежда Тэффи ( прев. от руски dani)
На тринадесет години съм. Всяка вечер вместо да си подготвям уроците за утрешния ден, аз чета и препрочитам една и съща книга – “Война и мир".
Аз съм влюбена в княз Андрей Болконски. Ненавиждам Наташа, първо, защото ревнувам и второ – защото му е изменила.
- Знаеш ли,- казвам на сестра си,- Според мен Толстой е написал неправилно за нея. Тя е била такава, че никой не би могъл да я хареса. Сама прецени – косата й била ...
Следващите редове са един светъл спомен за Сашо Авджиев, познат на всички нас като автор и водещ на незабравимото телевизионно предаване "Добро утро". Разказът е на неговия дългогодишен приятел и колега от телевизията господин Румен Николов.
И така със Сашо се запознахме след като "Добро утро" проходи.По-късно говорихме за оформяне на детско кътче в предаването, но всъщност идеята да вземат шнорхелите си е на Явор Цаков, който тогава покани Сашо за водещ от радиото. Трябва да кажа, че край него имаше страхотен екип начело с Емо Розов, Краси Ганев, Илия Костов, Ричи Груев, Пенко Русев, Боре /Гъзо/Ангелов и други щури глави. Бяха страхотна атракция и всички много им се радвахме. Сашо имаше особено пристрастно отношение към детските програми в БНТ и винаги ме е канил да споделям впечатления в "Добро утро", защото ние т.е. детското вече се движехме доста добре и в международен план.
Имахме добра традиция през май месец всяка година да се прави фестивал на младежкото телевизионно творчество. Това ставаше в нашия творчески дом в Пампорово, който съществува и до момента и е чудесно място за срещи./мислете за среща на махалата там/
Та отивахме там няколко автобуса колеги и от телевизята, и от радиото. Имаше си програма, в която всичко се прожектираше пред жури и пред цялата аудитория. Тогава се появи в състезателната програма и "Добро утро" и спечели голямата награда.
Но думата ми е за друго. Вечерите в тази прекрасна седмица бяха едно от най- щуравите неща, които са се случвали в живота ми. Тогава правехме импровизирана програма и се състезавахме с радиото, кой кого ще надскочи по остроумие, оригиналност и щуравиня. И разбира се подготвяхме се ден за ден, като обсъждахме идеите за другия ден в нощите, а през деня ги осъществявахме. Разбира се един от ТВ началниците се опитваше да ни държи като в пионерски лагер и в 11.00 гасеше лампите в бара, но ние "редколегията" - Краси Ганев, Емо Розов, Сашо Авджиев, Найчо Токин, Румен Николов, Цецо Юруков и още няколко, които не си спомням вече, се премествахме с необходимите алкохолни съоръжения в сауната и продължавахме дискусията. Явно обаче доста шумно сме "Дискутирали" защото този началник ни излови по малките часове. На другия ден ни обяви за порицание в бара, пък то стана голям смях защото ние се "Разкайвахме" по безумен начин пред цялата аудитория и хората много ни се радваха. Огромното ни желание обаче беше ние от БНТ да надскочим с нещо много оригинално колегите от радиото защото те имаха много силен креатвен екип - Петър Пунчев, Косьо Тилев, Иван Кулеков, Виза Недялкова,Ани Яковлева и още няколко страхотни глави.Ние обикновено правехме скечове и псевдо реклами, които заснемахме и падаше голям смях, когато вечер ги прожектирахме.Имаше и скрита камера,по идея на колегите от "Добро утро". Радиото пък ни атакуваха с остроумие и музикални шеги. Беше страхотна атмосфера на приятелство и любов. Нямаше никаква вражда между двата лагера, просто бяхме приятели и се обичахме.
Емо Розов още в началото на седмицата беше свил един чехъл на Анна Яковлева от радиото. Тя беше известна знакова мадама и журналистка. А чехлите й бяха някакви вносни и тя опищя света, писа съобщения, че който го намери ще получи награда и т.н. Ние се чудехме какво да направим и в един момент им предложих да разиграем приказката за "Пепеляшка" ама малко променена така, че в нея да се включат повече хора и да стане див купон.Сашо тогава каза Румбата е по премислиците сядай и пиши текста, ние всички ще играем роли. Измислихме заедно сценария и моя милост тогава написа "Приказка за Пампиляшка" заглавието идва от Пампорово разбира се. Това стана жива пародия и ние се подготвихме страхотно. На кратко историята разказваше нещата , които са се слували в тези дни и за загубения чехъл, и как джудженцето Ем-Роуз/Емо Розов/ тръгнало да търси дамата, която си е загубила чехъла за да може да я отвлече принца. Ем роуз имаше двама асистенти -Найчо и Сашо. Краси Ганев трябваше да чете текста. А принцът Боби/не му помня фамилията/ трябваше да дойде на мотор и да отнесе девойката като и покаже изгубения чехъл. Аз написах текста и координирах действието. Бяхме си направили бутафорни костюми. И така представлението започна и Краси обяви, че започва приказката за Пампиляшка. Всички първоначално посрещнаха нещата с насмешка. Но той се развихри и започна разказва с такова чувство и ирония, че народа се умълча с интерес. Първият врзив беше когато се появи джудженцето Ем-роуз, което трябваше да вземе мерки на всички мадами, заедно със своите асистенти. Наредихме няколко стола пред масите на бара и започнаха да излизат колежкити и да ги качваме на тези столове. Доста от тях не искаха, но тогава асистентите/Сашо и Найчо/ ги награбваха на гръб и ги донасяха като кукли и ги поставяха на столовете. Тогава почваха да им взимат мерки. Но не на чехъла разбира се, а на всички останали параметри - бюст, ханш, бедро, талия и т.н. беше безумен кикот и веселба. Някои каки даже не се съгласяваха с публично оповестените им мерки и искаха да им ги вземат пак за корекция. Като се насити народа на този епизод, Краси започна да чете онази част, в която идва принца. Тогава ние с няколко яки момчета пренесохме пред вратите на бара мотора на този колега - Боби /по прякор Гойко Митич или индианеца/ .Това си беше изпитание, защото го носихме на ръце два етажа и две фоаиета. Боби е оператор ходи и до момента с дълга до раменете коса в кожен рокерски костюм. Има страхотна атлетична осанка, много яко момче е и мадамите си падаха много по него. Само му бяхме сложили една завеса за наметало. И какъв беше шокът за всички, когато Краси като водещ обяви моля фанфари идва негово височество принцът, да го посрещнем с овации. В този момент вратата на бара се разтвори с трясък и вътре влезе ревящ мотор със запален фар и разбира се Боби в пълни рокерски доспехи и каска качен на него.Той кара колкото метри можа, после влезе с мотора между масите и спря. Извади от пазвата си чехъла на Анна Яковлева и тогава настъпи тотална изненада и див смях у всички. Той я награби, качи я на мотора, запали го и изфучаха навън. Тогава цялото ни спретнато екипче се поклони и събра големи овациии защото Краси Ганев ни представи един по един.След това почна голямо черпане, подариха ни незнам колко бутилки. Та това е най- щурото ми преживвяване със Сашо и останалите приятели. Независимо, че работехме в различни редакции ние се обичахме и си помагахме. Уважавахме моженето и професионализма на всеки от нас. Имахме самочувствие защото телевизията това бяхме ние хората в нея.
Имам още много различни преживявания заедно със Сашо, но ви разказах точно този случай, в негова памет защото той не желаеше да се тъгува, а и за да ви покажа колко щура и креативна глава беше този прекрасен човек.
Няма да се съвземам, а днес ще разкажа за Сашо, защото днес го изпратихме. Длъжен съм, защото бе казал на семейството си да няма опело, да няма речи, а край саркофага му да звучат любимите му мелодии на Крис Риа. Не зная как са преодолели мъката си, но жена му Еми и децата му бяха прекрасни в желанието да изпълнят последната му воля.
И така със Сашо се запознахме след като "Добро утро" проходи. По-късно говорихме за оформяне на детско кътче в предаването, но всъщност идеята да вземат шнорхелите си е на Явор Цаков, който тогава покани Сашо за водещ от радиото. Трябва да кажа, че край него имаше страхотен екип начело с Емо Розов, Краси Ганев, Илия Костов, Ричи Груев, Пенко Русев, Боре /Гъзо/Ангелов и други щури глави. Бяха страхотна атракция и всички много им се радвахме. Сашо имаше особено пристрастно отношение към детските програми в БНТ и винаги ме е канил да споделям впечатления в "Добро утро", защото ние, т.е. детското вече се движехме доста добре и в международен план.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
