Следващите редове са един светъл спомен за Сашо Авджиев, познат на всички нас като автор и водещ на незабравимото телевизионно предаване "Добро утро". Разказът е на неговият дългогодишен приятел и колега от телевизията господин Румен Николов.

Няма да се съвземам, а днес ще разкажа за Сашо, защото днес го изпратихме. Длъжен съм, защото бе казал на семейството си да няма опело, да няма речи, а край саркофага му да звучат любимите му мелодии на Крис Риа. Не зная как са преодолели мъката си, но жена му Еми и децата му бяха прекрасни в желанието да изпълнят последната му воля.

И така със Сашо се запознахме след като "Добро утро" проходи. По-късно говорихме за оформяне на детско кътче в предаването, но всъщност идеята да вземат шнорхелите си е на Явор Цаков, който тогава покани Сашо за водещ от радиото. Трябва да кажа, че край него имаше страхотен екип начело с Емо Розов, Краси Ганев, Илия Костов, Ричи Груев, Пенко Русев, Боре /Гъзо/Ангелов и други щури глави. Бяха страхотна атракция и всички много им се радвахме. Сашо имаше особено пристрастно отношение към детските програми в БНТ и винаги ме е канил да споделям впечатления в "Добро утро", защото ние, т.е. детското вече се движехме доста добре и в международен план. Имахме добра традиция през май месец всяка година да се прави фестивал на младежкото телевизионно творчество. Това ставаше в нашия творчески дом в Пампорово, който съществува и до момента и е чудесно място за срещи./мислете за среща на махалата там/ Та отивахме там няколко автобуса колеги и от телевизята, и от радиото. Имаше си програма, в която всичко се прожектираше пред жури и пред цялата аудитория. Тогава се появи в състезателната програма и "Добро утро", и спечели голямата награда. Но думата ми е за друго. Вечерите в тази прекрасна седмица бяха едно от най-щуравите неща, които са се случвали в живота ми. Тогава правехме импровизирана програма и се състезавахме с радиото, кой кого ще надскочи по остроумие, оригиналност и щуравиня. И разбира се подготвяхме се ден за ден, като обсъждахме идеите за другия ден в нощите, а през деня ги осъществявахме. Разбира се един от ТВ началниците се опитваше да ни държи като в пионерски лагер и в 11.00 гасеше лампите в бара, но ние "редколегията" - Краси Ганев, Емо Розов, Сашо Авджиев, Найчо Токин, Румен Николов, Цецо Юруков и още няколко, които не си спомням вече, се премествахме с необходимите алкохолни съоръжения в сауната и продължавахме дискусията. Явно обаче доста шумно сме "Дискутирали" защото този началник ни излови по малките часове. На другия ден ни обяви за порицание в бара, пък то стана голям смях, защото ние се "Разкайвахме" по безумен начин пред цялата аудитория и хората много ни се радваха. Огромното ни желание обаче беше ние от БНТ да надскочим с нещо много оригинално колегите от радиото, защото те имаха много силен креативен екип - Петър Пунчев, Косьо Тилев, Иван Кулеков, Виза Недялкова, Ани Яковлева и още няколко страхотни глави. Ние обикновено правехме скечове и псевдо реклами, които заснемахме и падаше голям смях, когато вечер ги прожектирахме.

Имаше и скрита камера по идея на колегите от "Добро утро". Радиото пък ни атакуваха с остроумие и музикални шеги. Беше страхотна атмосфера на приятелство и любов. Нямаше никаква вражда между двата лагера, просто бяхме приятели и се обичахме. Емо Розов още в началото на седмицата беше свил един чехъл на Анна Яковлева от радиото. Тя беше известна знакова мадама и журналистка. А чехлите й бяха някакви вносни и тя опищя света, писа съобщения, че който го намери ще получи награда и т.н. Ние се чудехме какво да направим и в един момент им предложих да разиграем приказката за "Пепеляшка" ама малко променена така, че в нея да се включат повече хора и да стане див купон. Сашо тогава каза: Румбата е по премислиците; сядай и пиши текста, ние всички ще играем роли. Измислихме заедно сценария и моя милост тогава написа "Приказка за Пампиляшка" заглавието идва от Пампорово, разбира се. Това стана жива пародия и ние се подготвихме страхотно. Накратко историята разказваше нещата , които са се случвали в тези дни и за загубения чехъл, и как джудженцето Ем-Роуз /Емо Розов/ тръгнало да търси дамата, която си е загубила чехъла, за да може да я отвлече принца. Ем-Роуз имаше двама асистенти: Найчо и Сашо. Краси Ганев трябваше да чете текста. А принцът Боби /не му помня фамилията/ трябваше да дойде на мотор и да отнесе девойката като й покаже изгубения чехъл. Аз написах текста и координирах действието. Бяхме си направили бутафорни костюми. И така представлението започна и Краси обяви, че започва приказката за Пампиляшка. Всички първоначално посрещнаха нещата с насмешка. Но той се развихри и започна разказва с такова чувство и ирония, че народът се умълча с интерес. Първият врзив беше, когато се появи джудженцето Ем-роуз, което трябваше да вземе мерки на всички мадами, заедно със своите асистенти. Наредихме няколко стола пред масите на бара и започнаха да излизат колежкити и да ги качваме на тези столове. Доста от тях не искаха, но тогава асистентите /Сашо и Найчо/ ги награбваха на гръб и ги донасяха като кукли, и ги поставяха на столовете. Тогава почваха да им взимат мерки. Но не на чехъла, разбира се, а на всички останали параметри - бюст, ханш, бедро, талия и т.н. беше безумен кикот и веселба. Някои каки даже не се съгласяваха с публично оповестените им мерки и искаха да им ги вземат пак за корекция. Като се насити народа на този епизод, Краси започна да чете онази част, в която идва принца. Тогава ние с няколко яки момчета пренесохме пред вратите на бара мотора на този колега - Боби /по прякор Гойко Митич или индианеца/ .Това си беше изпитание, защото го носихме на ръце два етажа и две фоайета. Боби е оператор, ходи и до момента с дълга до раменете коса в кожен рокерски костюм. Има страхотна атлетична осанка, много яко момче е и мадамите си падаха много по него. Само му бяхме сложили една завеса за наметало. И какъв беше шокът за всички, когато Краси като водещ обяви: моля фанфари, идва негово височество принцът, да го посрещнем с овации. В този момент вратата на бара се разтвори с трясък и вътре влезе ревящ мотор със запален фар и разбира се Боби в пълни рокерски доспехи и каска, качен на него.Той кара колкото метри можа, после влезе с мотора между масите и спря. Извади от пазвата си чехъла на Анна Яковлева и тогава настъпи тотална изненада и див смях у всички. Той я награби, качи я на мотора, запали го и изфучаха навън. Тогава цялото ни спретнато екипче се поклони и събра големи овациии защото Краси Ганев ни представи един по един. След това почна голямо черпене, подариха ни не знам колко бутилки.

Та това е най-щурото ми преживвяване със Сашо и останалите приятели. Независимоче работехме в различни редакции ние се обичахме и си помагахме. Уважавахме моженето и професионализма на всеки от нас. Имахме самочувствие защото телевизията, това бяхме ние, хората в нея. Имам още много различни преживявания заедно със Сашо, но ви разказах точно този случай, в негова памет защото той не желаеше да се тъгува, а и за да ви покажа колко щура и креативна глава беше този прекрасен човек.