"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Една по-прашна статия, която ми се иска да видя пак във връзка с настоящия 24ти май!
Манифестациите от времето на моето детство имаха особено присъствие в детския ми свят. Преди всичко те бяха празници. Празникът беше не толкова в помпозната представителност на тия шарени от костюми и лозунги шествия, не дори в новите играчки и лакомства, които родителите ни купуваха от градските сергии в този ден. Децата не измерват празничността по изобилието от "материални блага" , те не търсят някакъв "културен естетизъм", който да им създаде празнично настроение. В нашия детски свят празникът беше просто ПРАЗНИК, смесица от неочаквано появили се усещания за нещо радостно, изпълващо те с възхита и щастие...
Тази статия е съставена от коментари под съответните видеоклипове в “youtube.com” от филмите на Леонид Нечаев “За червената шапчица” и “Приказка за звездното момче”. На 23 януари се навършват 4 години от смъртта на популярния режисьор на детски филми от нашето детство. Коментарите показват какво мислят за неговите филми-приказки неговите милиони почитатели. Използвани са коментари от още няколко клипа от филмите освен демонстрираните в статията два видеооткъса. Коментарите са подбрани селектирано: без политически страсти, без обсъждане личните качества на актьорите, въобще само коментари конкретно за филма. Мненията на гледалите клипа общо взето отговарят на въпроса, поставен като заглавие на статията. Поне така мисля аз. (...)
Следващите две интервюта са правени преди около десет години. Общото между тях е въпросът, на който са отговаряли децата: какъв искаш да станеш, когато порастеш?" И в двете интервюта - на бате Енчо от известното му предаване и на журналистите от вестник "24 часа" децата дават отговори, които не съвпадат с нашата ъвзрастна представа за "правилния отговор". И аз се чудя, дали пък нещо ние не сме се объркали, и верните отговори са именно детските. (...)
В клипа на тази забавна детска песен се мяркат пионери. Или по-скоро песента разказва как едно малко дете трябва да се справя с възрастните, които все още са си пионери, палавници и въобще хлапета по душа. Всъщност не знам точно какво се пее в тази песен на известното арменско дете-певица Людишек. Но песента много ни хареса на двамата с админ Влади и решихме да я споделим с вас. Приятно слушане/гледане 💃🕺
- Преди всичко трябва да похапнем. - Питър погледна към Уенди. - Време е за вечеря и аз съм така изгладнял. Какво ще кажеш за това, Уенди? Защо не вземеш да ни приготвиш нещо за ядене? - Ами добре, но… струва ми се, тук наоколо няма магазини. Откъде ще вземем продукти за вечеря. – Уенди се усмихна хитро и добави – Дори да имаше наоколо магазин, там едва ли дават нещо без пари. Как си с парите, а Питър? Питър не обърна внимание на язвителния тон, с който зададе въпроса Уенди. - Някога имах едни пари, цели пет паунда. С тяхна помощ птиците построиха гнездото, с което се возя по голямото езеро. Но до днес прекрасно се справям и без всякакви пари. Както и ти преди, Уенди. И ти някога можеше да сготвиш прекрасно ядене, без никакви пари. Спомни си! - Няма обяд без пари, Питър, никога не е имало.(...)
Джордж и Уенди стояха пред вратите на парка точно десет минути преди затварянето му. Уенди тръгна по алеята в посока към Кръглото езеро. След нея Джон я следваше, като се оглеждаше за някой от парковите пазачи. Те винаги обикаляха преди затваряне на парка, за да потърсят някое дете, което се е заиграло и след затваряне на парка може да остане в него. А Джон и Уенди имаха точно такова намерение. Разбира се, няма нищо страшно човек да остане през нощта в Кенсингтонския парк. Нищо страшно, ако освен случайно не се страхува от феи и елфи...
Тази странна реплика мисис Уенди Дарлинг изрече, докато седеше в удобното си кресло в гостната стая и пошиваше малка ленена покривка за маса. Уенди беше научила изкуството да пошива покривки от майка си, която пък го беше научила от нейната майка и така нататък. От незапомнени времена жените от рода на Уенди пошиваха покривки през свободното си време. За тази цел се купуваше ленен или памучен плат. Платът за бъдещата покривка се разкрояваше и поръбваше. Уенди имаше в наследство цяло съкровище от всякакъв размер игли за бродиране, макарички с копринени конци, напръстници ( с изключение на един, вързан с тънко шнурче за носене на врата – но сега няма да разказвам известната история на напръстника-целувка, който някога й подари Питър), вдевалки, разни ножички, ножчета за рязане на бримки, телчета за завързване на възли…
И така, в Кенсингтонския парк има паметник на момче. Но не просто момче, а момче, което никога не пораснало. Защото времето не докосва Питър Пан. Не го плаши потокът на дните и годините. Единствено него, детето, което си пожела да остане вечно дете и кой знае как това желание се сбъдна. И все пак това е само една измислена история, разказана от талантливия писател Матю Бари. А всички тези камъчета и клечици, събрани около паметника на Питър Пан в Кенсингтонския парка са само умилителни сувенири от мястото, за което се разказва в една красива приказка. Нищо повече от приказка. Наистина ли нищо повече? Ами ако все пак в нея има нещо, което е не е просто фантазия? (...)
с големи благодарности на Боряна, която даде повода да започна тази история
Настъпи време да ви разкажа тази прелюбопитна история.
Нали знаете къде е Кенсингтонския парк? И нали знаете, че там е пълно с феи? Да, за да ги видиш, трябва да попаднеш вътре след като затворят онези големи порти и прочее…
Именно, ще си говорим за Питър Пан. Дали съм виждал Питър Пан… я да погледна през прозореца, като че ли някаква сянка прелетя … не това е само птица. Но разбира се, че вярвам в Питър Пан. Надявам се и вие да вярвате в него . А историята е следната.(...)
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
