Тази песен е от филма "Дайте нам мужчин", 1985 г. Но я чух преди няколко дена за пръв път, докато тъсех една дрга песен на Шаински из "Ютюба". И се влюбих в нея. Накрая реших да се наредя и аз сред нашите поети-преводачи и да й направя превод. Не беше трудно - просто се отказах да римувам :). Но най-важното е, че моят превод може да се пее с мелодията на оригиналната песен. 

В цялата статия са оригиналният текст на Бромлей и моят превод. Приятно слушане. И пеене :) И все пак, ако някой реши да преведе стиротворението в рими, ще е чудесно!

Майка към малкото си момченце:
– Моля те, изяж си овесената каша, иначе ще викна Баба Яга!
– Мамо, а, ти защо си мислиш, че Баба Яга ще ти яде овесената каша? (...)

Мая Дългъчева

Първо тръгва мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина…

Това съчинение е написано от третокласница от Русия. Взех го от тук

Бабата е такава жена, която няма деца. Тя обича малките момиченца и момченца, които са деца на други хора. Дядото също е баба, само че мъжка. Той ходи на разходка с момчетатта и си разговаря с тях за риболов и други неща. Бабите нямата друга рабта (...)

... като птица влетяла в стаята/

влиза нашето детство лудо/

и не допиваме чая си.

Благодаря на хората със "сървъра"!

И на админ Влади, разбира се :)

Наистина удивителни неща ми се случват напоследък.

Началото всъщност е съвсем обикновено, макар и много радостно. Другарчето Регина ми изпрати поздравителна картичка. Ето тази:

Прекрасна картичка със съвсем истински играчки за елха, от онези старите, стъклените, дето се чупят само при едно чукване. А също и с истински ябълки, А-ПЕ-КАрски, немодифицирани (...)

По повод едно актуално филмово събитие - следващата фотозагадка:

Какво е това?

Една магарешка сила

Трамваят изскрибуца със спирачки и спря на спирката. Много стар трамвай, поне на 50 години. Дойдох на тази спирка, защото закъснях много тази вечер и за да се придвижа до квартирата трябва доста време да чакам автобуса. А този трамвай се движи на кратки интервали дори и в този късен час.

Но не бях очкавал да е толкова стар. Като излязал от музей...

НА ЧАША РУСКИ ЧАЙ

Понякога съвсем неочаквано в паметта ми изниква картина от миналото. Само за няколко секунди, но съвсем ясен отпечатък . Изниква плътен и силен, с мирис, цвят, звук и разни приятни чувства, събуждащи сетивото ми за носталгия. Чувства, които са изчезнали от ежедневието ми.

Вчера сутринта вървях по шумен градки булевард, когато пак се появи такава картина.

Стая, или по скоро усещане за стая, в старата ми гимназия. Няколко души седят на столове (...)

Този път картинката е по-трудна за отгатване. Поне за мен, защото никога досега не съм виждал такова нещо, макар че би трябвало да е съществувало за "всенародно употребление" когато сме били деца. Допитах се до главния админ и той каза, че са му много добре известни тези предмети. Но той и затова е "главен админ", за да знае всичко , свързано с детството ни. Така че въпросът е към всички, с изключение на "главния": КАКВИ СА ТЕЗИ НЕЩА?