"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Лятото на 1986 година. Ученически лагер в боровата хора над язовир Батак. Вечер си устройвахме дискотека под звездите и любимата песен на всички беше "La Isla Bonita" на Мадона. Преди месец се разходих отново по тези места. Лагерът се е превърнал в купчини талашитени развалини, скрити в израстналата гора. Младежкият комплекс "Орбита", някога многофункционален спа-център за летуващите деца, е станал обиталище на бездомни котки и кучета. Наоколо се извисяват новите хотели, собственост на съвременни олигарси.
Но споменът си е спомен. Трябваше ми само да пусна на телефона "Бонита", за да се върне онова замряло в сърцето чувство за младост, свобода и щастие. Щастието на детството, което не могат да заменят богатствата и славата на света на възрастните.
Финалната песен от филма "Приключенията на Електроник". Историята на робота с ИИ Електроник, който може да бъде използван за добри, но и за лоши цели. И за това ,че злото не е в машините, а в човешкото сърце. Където е и доброто, а изборът зависи от нас. Като всяка детска история, "Електроник" завършва с щастлив край. Ако зависеше от децата, историята на човечеството щеше да е също поредица от щастливо приключващи приключения. Но, както пише в една детска книжка, възрастните винаги развалят нещата.
Когато напускате шумния град и отивате на село - запустяло, с тревясали улици и умиращи стари къщички, но носещо спомена за щастливите дни на детството 😀
Тази песен е от филма "Дайте нам мужчин", 1985 г. Но я чух преди няколко дена за пръв път, докато тъсех една дрга песен на Шаински из "Ютюба". И се влюбих в нея. Накрая реших да се наредя и аз сред нашите поети-преводачи и да й направя превод. Не беше трудно - просто се отказах да римувам :). Но най-важното е, че моят превод може да се пее с мелодията на оригиналната песен.
В цялата статия са оригиналният текст на Бромлей и моят превод. Приятно слушане. И пеене :) И все пак, ако някой реши да преведе стиротворението в рими, ще е чудесно!
Майка към малкото си момченце: – Моля те, изяж си овесената каша, иначе ще викна Баба Яга! – Мамо, а, ти защо си мислиш, че Баба Яга ще ти яде овесената каша? (...)
Първо тръгва мечето, на което един ден му пада крачето, а след него и двете кафяви очета – стъкълца се оказват, зашити с кончета. Няма кой вече твоите тайни да слуша, няма кой в тъмнината до теб да се сгуши. Първо тръгва мечето и с носа научаваш колко пари за първи път да се прощаваш. Ала още си елф, още пърхаш невинно и сънуваш в сияйния мед на пчелина…
Това съчинение е написано от третокласница от Русия. Взех го от тук
Бабата е такава жена, която няма деца. Тя обича малките момиченца и момченца, които са деца на други хора. Дядото също е баба, само че мъжка. Той ходи на разходка с момчетатта и си разговаря с тях за риболов и други неща. Бабите нямата друга рабта (...)
Наистина удивителни неща ми се случват напоследък.
Началото всъщност е съвсем обикновено, макар и много радостно. Другарчето Регина ми изпрати поздравителна картичка. Ето тази:
Прекрасна картичка със съвсем истински играчки за елха, от онези старите, стъклените, дето се чупят само при едно чукване. А също и с истински ябълки, А-ПЕ-КАрски, немодифицирани (...)
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).