ХУДОЖНИКО, КАЖИ НИ

Кокичето е бяло
Червено е лалето,
Но ти така рисувай,
Как никой до сега.
Художнико, кажи ни,
Дъжд как ще нарисуваш
И вятърът вечерен
В какво ще оцветиш?
И вятъра вечерен, а-а-а…

А лято, пролет, зима –
Какви ли са на цвят те?
Това ако не знаеш,
недей седи си вкъщи.
Излез навън с блокнота,
Внимателно се взирай.
Дъждецът – я кажи ни
в какво ще оцветиш?
Дъждецът от небето – а-а-а.

За вятъра – боичка.
За утрото – боичка.
А също оцвети ни
И светлата зора.
Тъй приказка ще стане
картината ти жива,
Рисунка тъй красива,
Че идва ни в съня.
Рисунка тъй красива – а-а-а.

Тогава и ще видим,
Какъв на цвят дъждът е
И вятърът вечерен
И нощната тъма.
Тогава ще е ясно
Планетата ни кръгла
Каква по цвят е всъщност – а-а-а.

Кокичето е бяло.
Червено е лалето.
Но ти така рисувай,
Как никой до сега.
Художнико, кажи ни
Дъжд как ще нарисуваш?
И вятърът вечерен
В какво ще оцветиш?
Художнико, кажи ни, а-а-а.

ст. М. Бромлей, превод Д. Филипов

 ----- 

СКАЖИ, СКАЖИ, ХУДОЖНИК
муз. Юрия Климова сл. М. Бромлей

Ромашку сделал белой,
Гвоздику сделал красной.
Но ты такое сделай,
Что нам еще не ясно.
Скажи, скажи, художник:
Какого цвета дождик?
Какого цвета ветер?
Какого цвета вечер?

Скажи, какого цвета
Зима, весна и лето?
Не зная этих истин,
Ты не сиди в квартире,
Возьми в дорогу кисти,
Глаза раскрой пошире.
Смотри, смотри, художник,
Какого цвета дождик.

Какого цвета ветер?
Какого цвета вечер?
Смотри, какого цвета
Мгновения рассвета.
В дороге, словно в сказке,
Найдешь свою жар-птицу,
Твоих рисунков краски
Нам даже будут сниться.

И мы увидим тоже,
Какого цвета дождик,
Какого цвета ветер,
Какого цвета вечер.
Поймем какого цвета
Огромная планета.

Ромашку сделал белой,
Гвоздику сделал красной.
Но ты такое сделай,
Что нам еще не ясно.
Скажи, скажи, художник:
Какого цвета дождик?
Какого цвета ветер?
Какого цвета вечер?
Скажи, скажи художник.