Грамофонни плочи :)

Амииии.... точно толкова "грамофонни плочи", колкото и "картички".

А сега де? С тия дупки в средата ако не са грамофонни плочи, не знам какво може да са.

Хммм, не са ми познати, мога само да предполагам... сменяеми мотиви за циферблат на часовник? 🤪

Това са свирещи грамофонни плочокартички!

Навремето имахме една такава в грамофона, но вече не помня какво беше записано на нея. На мене много ми допадаше идеята за свирещи картички. А аз тези дни из архивите си открих няколко плочи от онези прозрачните, които бяха в руските списания и се отрязваха с ножица. Списанието май беше "Кръгозор"...

Да си кажа мнинието, все пак! :) В българския език няма определение на "нещото"; всъщност не го откривам и на руски и засега на английски, или който и да е език, като самостоятелно название; може да е само описателно: "Звукова поздравителна картичка". Тъй, това са поздравителни картички, съдържащи песен или мелодия. Те имат и други варианти - такива, при който, като ги разтвориш и "дрънкат". Може да ви се стори странно, но идеята е мно-о-о-го стара, в края на 1880-те г. Германия (ако не са лъжа) хората са си изпращали нещо като "кутии" с нарисувани отгоре, най-често коледни сюжети (по което време били изпращани), които при отварянето са "пеели" (вътре, естествено е имало несложен механизъм). С навлизането на технологиите (колко му е един чип!) напоследък доста се е възродила подобна "традиция". Грамофонни плочи, под формата на картичка е малко по-различно, но същността не се изменя в основата си. Разбира се, всички настоящи поздрави, които си правим, чрез клипчета, са развитие и интерпретация на все същото: "с хубава мелодия и хубава картинка те приветствам и представям обичта си към теб" :).
Предположението на Дани, че са били широко разпространени, не мисля, че е много вярно. По мои наблюдения (субективни) у нас, е дошло явно от Русия, и е имало някакъв "бум" през 1960-70-те г. Имам (имах) около двадесетина такива "картички", някои от тях са изпратени на мама или татко като подарък (ех, много си е готино все пак!). Визуално разпознавам огромна част от тях (това което откривам в нета), което означава, че са били доста ограничени като производство. Има и картичка-грамофонна плоча поне на един български изпълнители: "Ти, ти, ти" на Лили Иванова (пак ако не греша, представляваше снимка на новогодишни "топки" и борово клонче) - съм я слушал именно на такава картичка, но не съм сигурен, че е направена в България.

Като не броим отговора на "ГА", който знае всичко за детството по "служба", правилният отговор е на Тишо. Това е "плочокартичка", макар възрастните от нашето време да са й измислили по-неподходящото име "фонокарта" 🙂 . Добавям снимка от пощенския плик и обратната страна на една от плочокартичките. 

Дани, тука ме изненада - такова нещо за сефте виждам!

Бебо, нали затова е и загадка 🙂

А следващата ще е още по-забавна и ... актуална, ама само да си дойде фотоапаратът ми, че ненадейно замина за чужбина за няколко дена. А дотогава.... абе що не пусне някой от вас някоя фотозагадка, а

А, това е велико. Чудно, но не ги помня от едно време. Минава, значи, сутрин раздавачът и майка ти получава такава картичка от пионерския лагер в... Кранево, да речем: "Мила мамо, аз съм добре. Водата е топла, но не ни дават да седим по много в морето. Хранят ни добре, днес за десерт имаше малеби. Карат ни да спим следобед. Невена изгоря и я мазахме с кисело мляко по гърба. Купих си дъвки с картинки от стрелбището." Майка ти прочита горното, отива до радиограмофона "Акорд 102", пуска го, чака да загреят лампите, слага картичката, тя се завърта, засвирва "Чирпанско хоро" (последната снимка), и се отправя с танцова стъпка към курника, да нахрани кокошките.

😁

Их, защо чак сега отварям сайта и виждам тази статия 🤬

Не само, че знам какво е това, но има поне десетина от тези фонокартички, все още запазени при майка ми и баща ми. Баща ми е изпращал всеки ден по една на майка ми, докато я е ухажвал. Е, имало е ефект явно 😄

И ефектът си има точно наименование: "Акварелче" 🙂