"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
Имам един спомен от много малък. Беше първи януари. Когато се събудих под възглавницата ми дядо Мраз бе оставил един портокал. Баща ми го нямаше, сигурно излязъл по своите си работи. Явно много съм слушал през изминалата година, щом съм си заслужил тази толкова сладка изненада. Портокалите тогава бяха рядкост, а Коледа по обясними причини не се отбелязваше.
Този добър дядо Мраз винаги ни навестяваше през идващите години. Колко трудно бе да приемем като по- големи, че друг ни раздава подаръците. В къщи винаги бяхме изненадвани и не можехме да разберем как става това. И защо толкова много бърза, че не можем да го видим. За мен обикновенно оставяше до вратата гумена топка , голяма и шарена. А когато станах около деветгодишен много се гордеех вече с истински футбол с плондир. Мирисът на естествената му кожа го усещам и сега, след толкова много години...
|
|
|
|
|
Надничаш в пощенската кутия с любопитство да видиш дали е дошъл новият брой на "Септемврийче", а там само "Народно дело" и няколко списания на мама...
|
|
|
|
|
Обстановката у дома е необикновена, празнична. Предстои нещо да се случи. Всички роднини и приятели на семейството са тук, за да отбележат голямото събитие. Аз съм още бебе и не помня този момент – разказвали са ми го. Толкова много пъти, че сякаш се е превърнал в мой собствен, осъзнат спомен.
|
|
|
|
|
Дядо Мраз. Митична фигура, която идваше заедно с бананите и портокалите на Нова Година. Всяка година дядо ми изпускаше посещението на добрия старец и трябваше да му разказвам подробно как е минало всичко, че даже и аз да му дам подаръка (понеже Дядо Мраз така ми е заръчал), докато веднъж, на 1ви Яннуари 1987 година не намерих в един плик изкуствената брада и червената мантия на дядо ми. Спомням си, че не бях особено изненадана, някъде в себе си съм подозирала, че двамата старци са едно и също лице.
|
|
|
|
|
На всички рождени дни вкъщи - мои, на сестра ми, че и дори на тези на родителите ни - у нас винаги имаше вкусна домашна торта с крем!
|
|
|
|
Повод на този спомен са тези няколко фотографии, които са все правени по празниците, т. нар. панаири, (събори) доста популярни навсякъде в България.
|
|
|
|
Тази история я писах през 2005 г. по повод. Ползвах я като притча, за да обясня накои неща на един, който ме обвини, че не съм въздействал на друг, който...абе - няма значение.
Пускам я тук по повод на забележка, че някои градски деца не са запознати с детството на село.
Дано ви се стори забавна.
|
|
|
|
|
1 юли 1879 година. България става член на Всемирния пощенски съюз. Началото на официалните международни контакти на българските пощи е на 9 октомври 1880 година.
|
|
|
|
На Весито..
Цък.
"Спряха тока, тоя път малко по-рано, Наде дай кибрита" – отивам аз послушно до рафта на който е поставен кибрита и усещам че почвам да се вълнувам. Спряха тока, ами сега ще изкараме свещите /има големи специални и църковни от баба ми/ и газената лампа, една такава със зелено стъкло и огледало.
 Всичко изведнъж утихва и само се чува нафтовата печка "бум,бум,бум".
И мракът носи много забавления. Ще играем на любимите ми игри – Какавиди види, какво ми са види, с буквичката, с буквичката...; Градове и села /майка и татако винаги се поскарват дали има такъв град или село, а аз не преставам да се удивлявам в каква голяма страна живея с толкова много населени места/. Майка пак ще разкаже някоя интересна история от нейното детство, страхотни истории има тази жена. Ооо и разбира се ще вечеряме в хола, а не в тясната малка кухня, ще опечем филийки на печката и ще зяпаме игривото кръгче от лампата на тавана. Толкова е тихо че навън се чуват дори и стъпките на минувачите в снега – "хрус,хрус", вятъра също се обажда, но ние сме на най-уютното място на света, като в приказка. Говорим си, не зяпаме телевизора, дори не ми е мъчно, че съм изтървала Сънчо. Понякога се събираме с комшиите и се почват едни приказкиииии, едни лакърдииии. Много ми е интересно. Възрастните винаги говорят за много интересни неща, най-вече когато баща ми наточи от хубавото червено вино в една потна кана, а майка нареже от закачения на терасата бут.
Два на два; три на два; шест на пет и най-различни видове схеми. Не ми беше неприято както сега, не, в никакъв случай. Режимът на тока беше повод да общуваме и това ме стопляше невероятно, не ми трябваше компютър или телевизор, аз живеех в приказка. Даже на някои съседи, които имаха някакви пригодени акумулатори и имаха светлина от малки крушки не им завиждах. Харесваше ми нашата стара газена лампа и нейната светлина..
Обичах тъмнината защото, тя носеше светлина!
|
|
|
|
|
Пътят криволичи пред мен окъпан в зеленина. Карам бавно за да се насладя отново на гледката, която не бях виждал 20 години. Клоните на дърветата от двете страни на пътя са се сплели и образуват зелен тунел. Слънцето минава през листенцата и прави картината още по сюрреалистична... - Каква красота – промълвява мъжът до мен, – никога не съм виждал по живописен път.
- Тук едно време са минавали турски кервани – това е гласът на майка ми, която не спря да дудне през цялото време.
Всъщност отиваме в селото на баба, където като малък ходех през всичките си ваканции. Баба я няма много отдавна, вече 20 години и от тогава никой не ходи там...
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
