"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Октомври 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
|
|
|
Човекът, когото наследих и който ме научи да обичам...
|
|
|
|
|
Ветераните, които все още стоят в една витрина на село. Като бях малка не даваха да ги докоснем даже.
|
|
|
|
|
Вече и аз имам снимки! Подготвила съм много изненади, но всичко - по реда си. Най-напред трябва да добиете представа как изглежда дървеното ми яйце.
|
|
|
|
|
Христос Воскресе!
Пожелавам здраве, радост и щастие на всички!!!
|
|
|
|
|
Малко подраних с темата, ама искам да има време и вие да се включите. Ще ви разкажа накратко какъв беше Великденът на моето детство – такъв, какъвто го помня: забранен, но празнуван. Макар че тогава рядко някой се осмеляваше да го свърже с религията, и може би истинската му същност малко се губеше, все пак празникът си беше празник, красив и вълнуващ, абе...незабравим!
|
|
|
|
|
На четмо ме научи неученият ми селски дядо Данчо. В една от дългите зимни вечери, когато вече бях навършила пет и твърдо стъпила в половинката на шестата година от живота, дядо взе съдбоносно решение. Не е то негова работа, но не може тe така да ме пратят наесен в града на предучилищна такваз неука. Да ми се смеят градските деца. Ако не друго, поне буквите да науча.
|
|
|
|
|
От "Китеника на баба" върху мен се изсипа цял океан полузабравени спомени - топли, цветни, ароматни и меки. Май пак бях забравила за баба. Въпреки че тя не ме забравяше. Тя беше нещо като дома, в който се прибирах, и който си стоеше все там, на същото място, готов да ме приеме винаги, когато ми потрябва защита. Тя беше нещо като топла храна, когато си гладен, като тишината, когато си уморен, като огънче в огнището, когато си измръзнал. Знаех, че тя е там, за да има с кой да си поговоря, когато ми е студено, да подържи ръката ми, когато съм уплашена, да ми разкаже някоя история, когато ми е скучно, да понесе грубостта ми, когато съм нервна. И тя винаги беше там... Докато един ден тихичко не си тръгна...
И понеже обикновено, когато това е възможно, забравяме да им благодарим, да им кажем колко ги обичаме и колко ни липсват, може да го направим сега - независимо от това къде са нашите баби - до нас или над нас. И да им поискаме прошка.
Ето например с тази песен:
Бывает, что жизнь и не балует,
Бывает сплошной переплет...
И только лишь добрая бабушка...
|
|
|
|
|
Честит празник, мила мамо!
|
|
|
|
В най-първото писмо в живота ми всъщност нямаше нищо авторско.
|
|
|
|
|
Между времето на малкото трамвайче и улица "Опълченска" за мен имаше едно друго време. Живеехме под наем на улица "Крум Попов" в една малка къщурка с неголямо дворче. То къщицата бе една стая и килер. Но бяхме само нашето семейство. Хазяите, възрастен мъж и неомъжената му вече порастнала дъщеря обитаваха друга, вече съвсем прилична къща с асма и плодни дръвчета пред нея.
С брат ми всеки ден ходехме по "Криволак" при дядо ни на "училище". Но затова вече съм ви казвал. Имаше една проклета кака по пътя , много ни се подиграваше и тормозеше. Докато един ден с брат ми скочихме изненадващо отгоре й. Оттогава ни остави на мира.
...
|
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
|
|
