РОКЛЯ
Първан Стефанов

Чудото се случи много рано.
Тя недоумяваше сама.
Просто се огледа във герана
и разбра, че вече е мома.
И сънува рокля с пеперуди...
Колко хубав беше тоя сън!
Но баща и рано я събуди,
че овцете чакаха навън.

Рокличка детето не получи.
Рокля и девойката не взе.
Младостта проплака като ручей
и опали босите нозе...

След години влезе в чужда къща.
В плитките и пламна есента.
А в сърцето все една и съща
тлееше моминската мечта.

Но тогава трябваше да вземе
за сина тетрадка и молив.
А за рокля все ще дойде време.
Нека само той да и е жив.

Колко пъти върза и развърза
възелчето с белите пари!
А на дните хукналия бързей
с вадички лицето и покри.
Колко пъти щъркелите горе
на комина свиваха гнезда...
Но синът изучи!
А наскоро
с рокля я зарадва от града.

Цяла от уплаха отмаляла,
тя понечи да направи кръст.
И за първи път пред огледало
се изправи с целия си ръст.

Взря се в потъмнялото си чело.
В шията. В дълбоките бразди.
В оня бистър кладенец край село
тях ли беше виждала преди?

Кожа, почерняла като угар...
И по нея роклята цъфти
с тъжни, закъснели теменуги...
Боже, колко скъпо я плати.

Нещо я удари безпощадно.
Образът се люшна и разби.
Сякаш в кладенеца беше паднал
лист от разлюляните върби...

И си спомни неживяна младост.
И разбра през бликналата жал,
че деня на тая тиха радост
страшно много беше закъснял.