Днес след разговор с баба Ганка по телефона, тя ми разказа как са се оженили с дядо Данчо. Много ми стана смешно и исках да ви разкажа 🙂

Годината е 1958.

Хаха. Как ми се иска да пиша тази седмица... Но като гледам поводи много. Поредният е мъркащата, прегърнала крака ми котка. Спи и се усмихва. Кипра! Нейна често досадна личност, ми напомни за всички котенца (,а и не само), които са се търкали в мен. И ми напомня, че тя (заедно с брат си, спящ в котешкото си легло), е най-преданото мяукащо, което съм имала.

Започна да ми харесва да пиша заглавия само от две думи. Излежда ми по-ясно. Има много статии писани за бабите и дядовците. Тази ще е една от тях. Надявам се да ви е интересна.

Има ден на майката, ден на бащата, ден на детето. А защо няма ден на бабата и дядото? Ами защото техни са всичките дни от детството ми, техен е бил всеки час от деня ми. Представете си: будите се сутринта и поглеждате през заскрежения прозорец навън, а там дядо току-що е направил партина в навалелия през нощта сняг. Отива да купи мекици от стола на ТКЗС-то. Ставам и усещам приятния мирис на пушек и печено месо на жар. Това беше любимата ми закуска-обед. Баба вадеше жар от печката и...

Всеки от нас си е задавал въпроса, защо копнеем по детството, защо е важно за нас да говорим за него, грижливо да пазим спомените, да ги споделяме и като археолози трескаво да търсим нови и нови спомени – следите от изгубената Атлантида, скрити и съхранени от някой друг.

Великден е! На нас децата ни е забранено да ходим на черква. А, тя черквата ни до училището и да искаш не може да ходиш, защото има дежурни учители дето гледат, кой ще се появи там, я с баба си, я с майка си и после.... Не можехме да ходим, но камбаненият звън се чуваше из цялото селце. Най-омагьосващото беше, когато гледахме как след черква по главната улица се движеха рой свещички.

Това си спомних и днес когато във вечерната тишина гледах върволицата от запалени свещички пред себе си ...

През зимата се плетеше, сиреч плетяха мама и баба. Трак-трак, под нощната лампа, на която сваляха „шапката", за да е по-светло. Куките и кълбетата седяха в специални сламени кошчета, преждата се точеше като размазания сериал по „Рубин"-а. Насядали на земята, със сестра ми се правим, че плетем с пластмасовите пръчки от конструктора и дори мърморим две-три, лице-опаце, обичам те Изаура...

И след сякаш безброй сериали идваше пролетта. Сливите в двора цъфваха отведнъж, после покриваха калдаръма в бяло. Нарочно правехме „сняг" с клоните, един вид реверанс към отминалата зима, която дори вече не помнехме. И за какво, беше пролет, беше ваканция, беше време за ШИЕНЕ!

Това е моята баба.Тя живее в с. Лозен, обл. Хасково. Баба Доба е родена на 17 февруари 1932 г. в с. Лозен. Тя има две сестри - Дора и Ленка. Баба Дора е на небето, а баба Ленка е жива. Баба Доба се жени за Трифон, от който има две деца - майка ми и вуйчо ми.
Баба ми се грижила за децата си и им помагала в училище.
Майка ми се изучи, а вуйчо ходи на работа.
Аз много обичам моята баба.
Баба Доба навърши 80 години и си изживява старините.

П.П. Админ: Yuoliy, много ти благодарим за статията! 😉

Весели празници още веднъж на всички...

И като започна и поведе крак Анакин с неговите играчки , да пусна и една малка запазена част от останалите от моето детство такива...

Специални благодарности на наште , че успяха да ги запазят до ден днешен, макар да има десетки нови ... китайски, старите бълагрски и руски, а може и полски и др. ще ви дадат един съвсем нов полъх от очакването на Новата година.