Наскоро се сетих за две картини, които виждах, когато като малък съм ходил при баба ми на гости. Тези картини стояха в детската, стаята на леля ми и майка ми. Тъй като има голяма разлика между двете сестри, предполагам че картините са от юношеството на леля ми, когато майка ми вече не е живяла там, а пък тези маслени картини са се появили при определени обстоятелства покрай познанствата на леля ми с някои художници. Винаги , когато видя тези образи от картините ще ги свързвам с детската, игрите в тази стая, слушането на плочи, защото там стоеше грамофона Респром и игрите по пода. Случайно попаднах и на двете картини при други обстоятелства и научих малко повече информация за тях.

Статията на Катя Милушева, "Парченца от счупено огледало" ми спомни за едно от моите "хобита" в ранните тийнейджърски години - домакинстването. Това беше нещо различно от "домашните задължения", защото включваше готвене, шиене /както стана дума/, пране, гладене, подреждане на цветя във вази и ... още неща, които никой не ме е карал да върша, но за които ставаше дума в една чудесна книжка, наречена "Девочки, книга для вас!" - издание 1974 г., купена от Руската книжарница в Бургас.

Много обичах татко. С него си пеехме детски песнички. Той ми четеше приказки и играеше с мен. Често ме водеше на разходка в гората.

на баща ми

Трифон Зарезан на Върбовка, 1941 г.

Булките сигурно вече са били раздигнали софрата, мъжете тръгнали да донагласят туй онуй за утрешния празник, и точно тогава се е случило това, което накарало баба Ана да се хване за главата. Разправяха, че тя от млада била все малко болнава и шетнята на разрасналата се откъм хора къща, баят я уморявала. Младите, зад гърба й де, все се подсмивали, че понеже работата не й споряла, се наричала на болна. Дали, когато в ранните й 50, закреяла и занемогла съвсем, а докторът от Павликени рекъл, че бъбреците й са се стопили, челядта й се е сетила колко й е било тежко всичките тез години, с болни бъбреци да шета на тринайсет души? Едва ли, щото жената била снажна, висока на бой и в тогавашните представи такава жена не можело да е болна. Булките през зимата помагали, ама с пукването на пролетта и до сбора на Архангеловден, мястото им било на нивите и в лозята. Пък тя, работата в село не е по-малко, ама се не види. Хляба да опечеш, яденето за работниците и за вечерта да сготвиш, ами по двора колко има: кокошките, пуйките, градината...