Ще ви разкажа една съвсем истинска история която, като че ли не напразно, Бог остави свежа в ленивата ми памет.

         Живеехме в малкото градче Грудово, в къща. Отглеждахме животни, които тук се явяват главни персонажи.

         Случи се така, че отворих невнимателно вратата на курника и една гламава кокошка избяга от заграждението, в което те живееха. Докато премислях варианти относно връщането й, което при кокошките е трудна задача, кучето ни - набеден птичар я подгони и притисна в един ъгъл, пред погледа на петела. Може би знаете, че петлите, макар и полигамни, се грижат и защитават своите подопечни кокошки. В случая обаче, защитникът се оказа от другата страна на мрежата и тази му неспособност да се намеси се оказа пагубна за неговата психика. Вдигна нетърпима врява, а когато му обърнах гръб за да изляза и отърва жена му, той неочаквано ме нападна.

         Проявих разбиране, но той безвъзвратно полудя и от този момент нататък винаги нападаше влизащите в курника. Често срещано е това превъртане при петлите, но понеже красят двора, стопаните отлагат момента, в който да запознаят пощурялата птица с тенджерата. Може би заради тази търпимост, няма да намерите българско село, в което да липсва заекващо дете, в резултат от среща с такъв петел. Неудобното за мен в този случай идваше от необходимостта често да влизам в обсега на Пощурелия, за да храня прасето. Не е лесно да нахраниш прасе: в едната ръка носех кофата, а в другата – здрава пръчка, с която да респектирам лакомото добиче, като го налагам силно по тлъстата гърбина. Иначе събаря кофата с храната, преди да успея да му я сервирам. Така че и без това влизах въоръжен при недружелюбната птица. Трябва да отбележа, че чувството да те нападне петел е нещо, което се е опитал да внуши Хичкок в своя филм на ужасите "Птиците", само че на живо - с рани и сериозна опасност за очите.

         Та влизам аз, оборудван по гореописания начин и още като видях своя антагонист да се завтичва към мен, с точно премерен удар го светнах по гламавата глава с пръчката. Птицата падна на земята и започна да агонизира, като правеше с краката се окръжности в пясъка. В този момент страхът ми от петела беше изместен от опасение, че ще имам неприятности с баща си, който не обичаше страхливците и беше любящ стопанин за домашните ни животни. Бързо изтичах до чешмата, налях вода и полях бабаита, с надеждата да се освести. Получи се. Боецът стана, отръска гребен и се разкудкудяка, без да зачита правото ми на самозащита. Оставих го в неговата самозаблуда, като се чудех дали да казвам на баща си за случая. Все пак, с боязън от реакцията му, вечерта разказах случката, като изразих радост от факта, че петелът се е оправил след срещата си с тоягата.  Очаквах назидателна забележка да внимавам, както и споделяне на моята радост. Баща ми обаче, каза: "Хм!", влезе дръзновено в курника, сграбчи оня олигофрен преди да се опомни и...мигновено му откъсна главата. После...малко повече варене с кисело зеле.

         Кокошките снасяха по-малко, докато не им отгледахме друг петел, който ги пазеше да не излизат, когато отваряхме вратата.

В историята участваха:

- в ролята на Пазителя на кокошката – Петелът, в началото – нормален, после – не, а най-накрая – варен с кисело зеле;

- в ролята на Любопитната кокошка – една най-обикновена кокошка, която си мислеше, че отвъд оградата има нещо по-интересно;

- в ролята на невнимателния стопанин – аз, малкия Георги;

- в ролята на кучето, което се помисли за птичар, за което си и изяде боя – един най-обикновен провинциален помияр

- Собственик на кокошките, петела, кучето, прасето и тенджерата; баща на малкия Георги – Баща ми – старшина от запаса, шофьор на газка, справедлив и природно мъдър Човек.

Упокой, Господи, душата на Своя раб Стоян, баща ми!