"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Благодарение на "Бяло" вече имаме фотографии на гумената кукличка "Пинко", която някога беше хит межу играчките, които си купувахме от сергии и стрелбища.
Във времето на детството ни нямаше електронни картички. Пощенските кутии не бяха виртуални, а съвсем реални, монтирани на портата или в предверието на жилищния блок. Когато наближаваше празник, те се пълнеха с писма от роднини и приятели, в които бяха пъхнати пощенски картички. Картичките придаваха особено настроение на празника. Надписването им беше цяло изкуство, съдържащо и елементарни клишета и възвишена поезия и философска мисъл.
Екипът на "Нашето детство» започва серия от фотогалерии на сканирани стари картички. Първата от тях е на тема "Новогодишни картички».
СТОП!!! Тук няма да откриете причината за девалвацията на танганайският долар. Това не е и годишният финансов отчет на малко предприятие с дейност насочена главно в областта на комуналните услуги и продажбата на ядки в локален мащаб. Няма да стане дума нито за фондовите борси, нито за кривата на насищане на пазара. Целта на тази статия е да ни върне във времето, когато притежателят на 50 ст. беше истински богаташ, а да накараш звъна на шепа монети да се превърне в подрънкване на семки и бонбонки в джобчето ти бе магия. Истинска магия. Толкова проста, от детска гледна точка, и същевременно толкова трудно разбираема от възрастните. Възрастните естествено имаха свое виждане по въпроса, за какво трябва да се изразходват парите (които се появяват сами по себе си, това всеки го знае). И обикновено вижданията не включваха купища дъвки идеал, а всякакъв род други глупости, непредставляващи интерес за който и да било уважаващ себе си малчуган.
И така, на картинките по-долу можете да видите как изглеждаха стотинките, които подавахме на леличката зад щанда, повдигайки се на пръсти жадно вперили поглед в захарното петле и предвкусващи лепкавата наслада, която ще ни сполети след миг.
23-12-2007, 13:48 | Автор: dani | Категория: Главна
"Речник на светлото детство" е допълнен с няколко нови понятия: Другарска взаимопомощ
Пионерска стая
Агит-табло
КИД
"Панорама"
"Всяка неделя"
"Кръжок"
"Правец"
"ЕЛКА"
"Робко"
Тълкуването на последните 5 понятия ни прати
scopchanov, за което много му благодарим. За да прочетете обясненията на новите думички, ще трябва да се поразровите отново в "Речника" http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=108
Ако щракнете на линка по-долу , ще видите как едно дете се боричка с огромен див леопард, забавлява се с пустинна змия, надбягва се с маймунки... Това е всъщност малката Типи Дегре от Франция, която е живяла първите си десет години в Африка. http://www.youtube.com/watch?v=zLoN6pD_JeA
Ако щракнете върху линка по-долу, ще чуете една доста стара песен, кавър на братя Аргирови. Казваше се като че ли "Пощальонът идва" или нещо такова. Като я изслушате, ще се почувствате някъде в средата на 80-те. Пробвайте, въздейства доста подмладяващо :) http://www.vbox7.com/play:40f2c3d3
23 септември беше деня, в който ни приемаха в пионерската организация. Това всъщност е датата, на която е избухнало септемврийското въстание през 1923 г. Въстанията не са детска работа, затова няма да се занимаваме с тях.
За пионери ни приемаха в началото на четвърти клас. На споменатата по-горе дата се правеше сбор на пионерската училищна дружина...
Това, което ще чуете, ако щракнете върху линка по-долу, не e свързано с нашето детство. Нещата, които говори на записа детето обаче са толкова свежи, че няма начин да не ви накарат да завиждате , че вече не сте дете. А това е така наречената "благородна завист" и ние просто ви предоставяме удоволствието да я изпитате. Така че приятно завиждане: http://www.zazz.bg/play:ab7d03dc
Знам една история, която някога чух от една моя учителка по повод току-що отминалата манифестация. Учителката стояла отстрани и наблюдавала как преминава покрай трибуната на официалните лица колона от деца. Дечицата викали "ура" и размахвали към трибуната букети с цветя. Всичко било както трябва. След като децата отминали, на паважа точно пред подиума останала да лежи една детска обувчица...
Спомням си каква "манифестационна" треска ни обхващаше, докато "с маршова стъпка" минавахме и ние някога по улицата, отстрани на която се редяха стотици любопитни възрастни. От високоговорителите се разнасяше приповдигнатият тон на водещия тържеството, който обявяваше: ...
Намерих една доста интересна статия в мрежата. Авторът на статията се казва Стоян Вълев и разказва за това, как като дете се запознал с Димитър Пеев - главният редактор на списание "Космос". Няма нужда да казвам какво означаваше за нас някога това списание. А няма нужда най-вече за това, защото Стоян Вълев го е казал така хубаво, че просто няма какво да се добави.
Приятно четене: http://knigi-news.com/?in=pod&stat=1968§ion=13&cur=20
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).