|

"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
| « Юли 2026 » |
|---|
| Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
|---|
| | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
Бърза връзка с част от екипа:
Администратори:
admin,
dani,
freja,
isi,
ssi,
Зико
InternalError (BehindTheMirror, tpl) (почетен админ)
Редактори:
marulka,
eli,
zverche,
Чудакът от 6-ти Б,
donaddt,
Надя,
regina,
Боряна,
Айви,
tivesto,
катя милушева,
Cvetan,
Simpra,
Anakin Skywalker,
boysta3,
Цонка,
Лилия,
kitten,
Svilena,
Подкожурница,
Калисто
Страница във Фейсбук:
Група "Нашето Детство"
|
Денят на пионерската организация
|
|
|
|
23 септември беше денят, в който ни приемаха в пионерската организация. Това всъщност е датата, на която е избухнало септемврийското въстание през 1923 г. въстанията не са детска работа, затова няма да се занимаваме с тях.
За пионери ни приемаха в началото на четвърти клас. На споменатата по-горе дата се правеше сбор на пионерската училищна дружина.
Разделяхме се със сините чавдарски връзки и на вратлетата ни грейваше червената връзка, чийто цвят според обясненията на възрастните символизираше пролятата кръв на героите против фашизма и капитализма.
Книжката на чавдарчето биваше заменена с устава на пионерската организация. Своеобразен морален кодекс на новоприетите пионери ставаха "Правилата на димитровския пионер". Старата чавдарска значка с лъвчето заменяхме с червената пионерска значка с образа на Г. Димитров.
]
Всъщност всички тия атрибути, всички знаци , правила и дори името "пионер", са взети от западните скаутски организации. Пионерската организация е създадена за пръв път в СССР като антипод на скаутските дружини, основани две десетилетия преди това от император Николай Втори и възпитаващи руските деца във вярност на Бога, Царя и Отечеството. Но за нас това е без значение. За добро или зло пионерската организация обхващаше почти цялото ни детство. Тя е синоним на нашите детски дни и именно като такава ще я разглеждаме. Настоящата статия има за цел да припомни визуално някои " артефакти" от пионерското ни минало.
За някои ( но не за всички от нас) нещата са започвали така:
За какво всъщност трябваше да сме "винаги готови"? Разбира се верният отговор е: "за делото на партията, за щастието на нашата Родина". Съвсем скоро обаче разбирахме, че партията и Родината се интересуват най-вече от това, колко билки ще им наберем, дали ще успеем да отмъкнем де що има вестници и списания от вкъщи за да ги предадем на вторични суровини.
Все още не мога да простя на класната на брат ми, благодарение на чиито съвети той завлече на акцията за вторични цялата ми сбирка от списания "Космос" и "Наука и техника", както и колекцията ми от пощенски картички. Пионерите бяха също така нужни на селското стопанство, защото просто нямаще кой друг да обере доматите, царевицата , лозята и пр. селскостопански култури. Трябваше да сме "на класата достойни синове" и да поддържаме "дружба вечна , дружба свята" с братския съветски народ. Трябваше да се изказваме за международното положение и да се борим за мир. Толкова много неща трябваше да правим по волята на възрастните, а никой не се и замисляше какво всъщност ни се иска наистина да правим. Какво ни интересува, какво привлича детския ни интерес? Питал ли се е някой от пионерските ни ръководители, защо ни харесва списание "Дъга" и сме в състояние с часове да се редим на опашка пред книжарницата, за да си го купим? Защо нямаше такива детски опашки за някоя "партизанска" книга? Кого всъщност обичахме повече- Георги Димитров и Ленин или Винету и Олд Шетърхенд? Наистина ли любимата ни песен беше "Марш на септемврийчетата"?
Но никой не слушаше подобни песни. Слушахме Росица Кирилова и братя Аргирови, презаписвахме на касетки песните на популярните рок и метъл групи от "прогнилия" запад или пък сръбските хитове на Лепа Брена. Всъщност харесвахме да пеем и "задължителните песни" , но в този вариант:
"напред, другари, смело,
да колим нашто
прасе дебело"...
или :
"Ний идем бодри калпазани
с тигани, тенджери в ръце"...
А пионерските сборове? Не бяха ли най скучното нещо, което ни се налагаше да преживеем?
Не можеха, а най вече не искаха да привлекат нашия интерес възрастните, и затова издаваха заповеди.
Детското сърце не се управлява чрез заповеди. Детското сърце се управлява с обич и талант.
И все пак пионерската организация беше неделима част от нашето детство. Тя всъщност присъстваше навсякъде около нас. В учебниците ни например:
Дори задачите в учебника по математика бяха написани в "пионерски дух".
Героите от любимите ни детски филми също бяха пионери.
Дори в списанията на възрастните имаше нещо пионерско.
И така, какво беше за нас 23 септември? Просто съвсем обикновен ден от детството ни. От прекрасното ни детство, в което дните не се определят от това, какво възрастните мислят за тях. При възрастните е така, те все си измислят празници, а някак си не умеят да празнуват, за разлика от децата, при които празникът никога не свършва. Поне докато са деца.
Калпачето на Катя Милушева:
|
- Последна редакция: 22-09-2007, 13:02
- Страницата е видяна: 11 951 пъти
- ID на статията: 144
- Брой коментари: 7 коментара
- Версия за печат: отпечатай
|
|
|
Вие присъствате на сайта като нерегистриран потребител. Препоръчваме ви да се регистрирате или да влезете с вашето име и парола.
|
|
|
|
Потребители, намиращи се в група Гост, не могат да оставят коментари за тази статия.
|
|
|
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Благодарим ви предварително!
Любимия ви учител преподаваше по:
|
|
|