"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Редакцията на "Нашето детство" благодари на Мая за любезно предоставената възможност да снимаме и публикуваме в сайта старите ни детски игри "Не се сърди, човече" и "Мозайка"
Клипчето по-долу е от детски руски филм, който не съм гледал. Всъщност онова, което много ми хареса, е песничката в края - "Ты да я да мы с тобой". "Дори и да се разделим, дружбата ни, все едно, ще остане. Дружбата ни ще остане с нас завинаги"- така се пее в тая невероятно хубава песен на композитора Алексей Рибников (автор на музиката в к/филмите "Буратино", "За червената шапчица" и др). Като слушах песента си мислех, че и между нас се заражда полека-лека една дружба, която "не разлучит ничто и никогда". Може и да е малко попресилено казано, но... чуйте песента:
Някой беше написал за режисьора Леонид Нечаев : " Обикновено казават, че са израстнали като деца с филмите, песните и въобще творчеството на еди-кого си. За филмите на Л.Нечаев може да се каже, че благодарение на тях мнозина успяха да не порастнат чак толкова много". Наистина, ако има на света хапче "смалидон", то Нечаев със сигурност знае формулата му:)
Така е и с филма "Риж, честен, влюбен". Всичко в него на пръв поглед е една детска приказка - увлекателна, забавна, с много хубави костюми, декор, приятни и запомнящи се песни...
Кой какъв е в гората
Продължаваме историята за малкото влюбено лисиче Людовик. Гората, в която той живее, е пълна с разни обитатели. Като например подлата хиена Берта, за която във филма само се споменава, или таралежът, който обича да аплодира чуждата смелост, но пръв се отмята от убежденията си, когато положението стане напечено.
Особено симпатично е зайчовото семейство: мама зайка и двете зайчета братче и сестриче. Те са впрочем приятели с Людовик.
Няма да започна отначало. Бих искал да ви преразкажа тая приказка малко своеобразно, не като следвам сценария на Георги Полонски и режисьорските решения на невероятния Леонид Нечаев.
И така - в тая приказка се случва нещо необикновено: едно лисиче се влюбва в пиленце. Лисиците ядат кокошки, нали? Да , но малкият риж Людовик не иска да слуша съветите на лисичето си семейство и обявява вегетарианска стачка. Причината ще я кажем по-късно, но сега само ще забележим, че след една такава безсрамна в очите на лисичия род постъпка, лисичето Людовик е подложен на тормоз и подигравки от "единодушното обществено мнение" (това ви е познато, нали?)...
Това стихотворение от Александър Геров публикуваме по предложение на наш читател (но не разбрахме точно кой от регистрираните в сайта е, затова нека сам да се обади). Както се разбира от текста, носталгията по детството не е от вчера.
Цирк
Играеше си вятърът есенен
със пожълтял отбрулен лист.
И в цирка с куполите весели
аз влязох като журналист.
До мен на пейката седяха
и си шушукаха деца.
В захлас арената следяха
с очите си като слънца...
IVE предложи да пуснем кратък откъс от филма "Белият Бим Черното ухо" . Накратко за филма: главният герой (Вячеслав Тихонов) си има верен другар- бял сетер с оцветени в черно уши. Ненадейно стопанинът на кучето се разболява и влиза в болница. Четерикракият му другар доказава беззаветната си любов, като не спира да търси навсякъде господаря си.
Намерих я съвсем случайно. Разрязана малко от единия край, там откъдето някоя "другарка" от осемдесетте години на двадесети век (леле колко далечно звучи вече) го е рязнала с ножицата, за да изсипе съдържанието в тенджерата и да го кипне на котлона. Може би е приготвяла закуска за малчуганите (пионери или чавдарчета), които след половин час ще събуди за училище. Кипящото прясно мляко ще се покрие с лек слой каймак и ние ще се намръщим, търкайки сънливите си очи:"Мамо, не ми сипвай каймака, гадно ми е да го пия😠 ". Мама ще се усмихне и ще каже нещо от рода на това, че каймакът е полезен, че в него има витамини, че когато била малка най обичала сутрин да стане крадешком и да го обере от тенджерата, а то това сега каймак ли е, нейната баба имала крава , чието мляко правило един пръст дебел каймак... Ние ще се облечем набързо, ще завържем криво-ляво връзката и докато пием топлото мляко (тайно от мама ще сипем още една лъжица захар, макар че захарта, както е известно, е причина за "кариес") ще се чудим как така човек може да има собствена крава...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
