"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
"Расвет чародей" е една от най-мелодичните песни на БДХ. Мелодичността впрочем е именно онова прекрасно качество в детското хорово пеене, което така много липсва особено напоследък в съвременната музика. Приятно слушане💃🕺
Болшой детский хор беше неотделима част от нашето детство. Почти всички известни ни детски руски песнички са изпяти от децата на маестро Виктор Попов - несменяемият ръководител на БДХ до самата си кончина( през юли тази година). За Детския руски хор написаха най-хубавите си песни композитори като В. Шаински, Е. Крилатов, Пахмутова... Гласовете на децата от хора звучат от популярните детски филми "Приключенията на Електроник", "Буратино", "Сюрприз", "Закуска на тревата"...
Ще се опитам да направя подборка от най-популярните песнички на хора, които постепенно ще кача в сайта. "Нашето детство" естествено няма права върху записите на БДХ и публикуваните на сайта песни са само за запознаване. Лицензиран аудиодиск бихте могли да си поръчате по "Озон"-а, или да си го купите на място, ако имате път към Русия.
Тя е своенравна, тя е непредвидима и не приема съвети- защото сама знае всичко, което я интересува, много по-добре от останалите. А я интересуват само децата, защото тя е гувернантка. Най-добрата гувернантка, която можете да наемете за децата си срещу възможно най-малко заплащане. Ако се съгласи да живее у вас, разбира се. И ако... ако вятърът е източен. Да, тя идва само когато задуха източен вятър. Всъщност не идва, а вятъра я довява. И първото нещо, което прави, когато влезе у дома ви, е да се изпързаля до детската стая нагоре по парапета, водещ към втория етаж. Всички могат да се пързалят надолу по парапета, нали? Т.е. всички деца. Но тя може нагоре. Може и още много други неща: да разговаря с птиците и кучетата по улицата, да влезе в картината на някой уличен художник, да заведе децата ви на звезден цирк, да ги повози в кораба на дядо Ной... Никой друг не ги може тия и много други чудновати неща освен тя, най-добрата в света детегледачка (макар и , да си признаем, малко суетна и своенравна)- Мери Попинз.
Годината е 1984. Големият брат (на пук на Оруел) все още го няма. Има го обаче отрядният председател на пионерски отряд "Васил и Сава Кокарешкови" в берковското II ЕСПУ "Христо Смирненски". И той е не по-малко опасен. Нищо не е убягнало от погледа му. Никой не е останал немъмрен , никой в този пионерски доклад не е добър, освен разбира се... освен аз, отрядният. Защото все някой трябва да е "добрият" и "за пример"😄
В по-долу показаният "Отчет" ще прочетете доста куриозни неща. Например "калолифер"- неизвестен предмет от близкото минало. Неизвестен поне на правописния речник Ще разберете поименно кой разваля дисциплината, кой пуши, и най-вече кой следи за всичко това и клевети ли клевети . В "Отчета" има такива "probacio ad absurdum", на които биха завидели и античните софисти - оставям на вас удоволствието да откриете тези "бисерчета" на пионерската мисъл от средата на 80-те. Някои пасажи от текста просто нямат никакъв смисъл😁 И така нататък, и така нататък, всичко това и други смехории ще откриете сами, докато четете доклада ми. При все това ще кажа няколко думи в оправдание на момчето (това бях самият аз), написало това "съчинение". То си беше дете като всички останали. Бедата е там, че попадна в ръцете на възрастни, които искаха от него точно това: да е такъв, какъвто е на страниците на "Отчета". Възрастните винаги искат да направят от децата нещо друго: например активист или "вундеркинд", или пък отличник, или - както е при мен- отряден председател. Децата обаче трябва да бъдат преди всичко деца- ето така мисля аз по въпроса 25 години след написването на "Отчета". И щом мисля така, заначи все пак съм се измъкнал от лапите им. Нали?
Доста страшничко изглежда отвън, нали😏 Защото го започнах във времето, когато "сърце юнашко" не можеше да търпи "да гледа турчин как бесней" и прочее😡 (Ако на сайта ни има прдставители на турското малцинство, нека да не се сърдят, говоря за техните далечни предшественици,чийто мироглед те, предполагам, не споделят).
Първата прочетена и описана книга обаче е фантастика.
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
)
Ще разберете поименно кой разваля дисциплината, кой пуши, и най-вече кой следи за всичко това и клевети ли клевети
. В "Отчета" има такива "probacio ad absurdum", на които биха завидели и античните софисти - оставям на вас удоволствието да откриете тези "бисерчета" на пионерската мисъл от средата на 80-те. Някои пасажи от текста просто нямат никакъв смисъл😁 И така нататък, и така нататък, всичко това и други смехории ще откриете сами, докато четете доклада ми. При все това ще кажа няколко думи в оправдание на момчето (това бях самият аз), написало това "съчинение". То си беше дете като всички останали. Бедата е там, че попадна в ръцете на възрастни, които искаха от него точно това: да е такъв, какъвто е на страниците на "Отчета". Възрастните винаги искат да направят от децата нещо друго: например активист или "вундеркинд", или пък отличник, или - както е при мен- отряден председател. Децата обаче трябва да бъдат преди всичко деца- ето така мисля аз по въпроса 25 години след написването на "Отчета". И щом мисля така, заначи все пак съм се измъкнал от лапите им. Нали?
)
