
Тя е своенравна, тя е непредвидима и не приема съвети- защото сама знае всичко, което я интересува, много по-добре от останалите. А я интересуват само децата, защото тя е гувернантка. Най-добрата гувернантка, която можете да наемете за децата си срещу възможно най-малко заплащане. Ако се съгласи да живее у вас, разбира се. И ако... ако вятърът е източен. Да, тя идва само когато задуха източен вятър. Всъщност не идва, а вятъра я довява. И първото нещо, което прави, когато влезе у дома ви, е да се изпързаля до детската стая нагоре по парапета, водещ към втория етаж. Всички могат да се пързалят надолу по парапета, нали? Т.е. всички деца. Но тя може нагоре. Може и още много други неща: да разговаря с птиците и кучетата по улицата, да влезе в картината на някой уличен художник, да заведе децата ви на звезден цирк, да ги повози в кораба на дядо Ной... Никой друг не ги може тия и много други чудновати неща освен тя, най-добрата в света детегледачка (макар и, да си признаем, малко суетна и своенравна)- Мери Попинз.

Нека оставим авторката на книгата Памела Травърз да ни разкаже сама за Мери. Ето как започва всичко:
А ето и някои от персонажите в книжката:
Художникът, в чиято картина се разхожда Мери в свободния си ден.
Мериният чичо, който се изпълва с летящ газ, докато се смее (което се случва само на рождения му ден):
Кралят, който си има проблеми с рижата крава, в чиито рога е заседнала звезда:
Жената, която продава храна за гълъбите на площада:
А впрочем виждали ли сте ухилен гълъб?
Ето ги Майкъл и Джейн - хлапетата, на които им върви повече от всички други, когато става въпрос за добра гувернантка:
А това е ужасната мис Ендрю - най-лошата на света гувернантка (някога възпитавала таткото на Майкъл и Джейн), която се опитва "да постави Мери Попинз на мястото й", но се проваля, разбира се:
Сега си припомнете историята с балоните. Нали се сещате: на всеки балон пише името на точно определен човек. Трябва да вземеш своя балон и ...да полетиш, толкова е просто
Всяка приказка, колкото и да е хубава, си има край. Ето че и Мери Попинз си тръгва, този път не защото вятърът променя посоката си (иначе тя винаги отлита, когато вятърът задуха от запад). Последната вечер Мери завежда децата на въртележката в парка и когато въртележката набира скорост (което може да се случи само при Мери), тя хвръква с ъс странната си пътничка, за да се превърнр в малка звездица на небето. Четейки тия последни страници, всяко дете се разплаква:
|