"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Тя е своенравна, тя е непредвидима и не приема съвети- защото сама знае всичко, което я интересува, много по-добре от останалите. А я интересуват само децата, защото тя е гувернантка. Най-добрата гувернантка, която можете да наемете за децата си срещу възможно най-малко заплащане. Ако се съгласи да живее у вас, разбира се. И ако... ако вятърът е източен. Да, тя идва само когато задуха източен вятър. Всъщност не идва, а вятъра я довява. И първото нещо, което прави, когато влезе у дома ви, е да се изпързаля до детската стая нагоре по парапета, водещ към втория етаж. Всички могат да се пързалят надолу по парапета, нали? Т.е. всички деца. Но тя може нагоре. Може и още много други неща: да разговаря с птиците и кучетата по улицата, да влезе в картината на някой уличен художник, да заведе децата ви на звезден цирк, да ги повози в кораба на дядо Ной... Никой друг не ги може тия и много други чудновати неща освен тя, най-добрата в света детегледачка (макар и , да си признаем, малко суетна и своенравна)- Мери Попинз.
В поредица от статии ми се иска да припомня правилата на някои игри с карти от детството ни (което всъщност е част от проекта "Играчка-плачка", посветен на съставянето на "каталог" на игрите ни). Не си спомням по онова време да сме се забавлявали с повече от десетина. Имената им ще са донякъде условни, тъй като в отделни региони (даже квартали!) се "подвизаваха" под различни такива...
Първата ми любов беше балета. Вече не бях малка - 5-6 годишна, когато пожелах да ходя на балет. Тези, които ще имат това за професия, тръгват на школа от 3-4 годишни, най-често по желание на родителите си. А аз, 6 годишна, стоях пред голямото огледало в къщи, облечена в нещо като нощница - комбинезон - лятна рокличка: чисто бяло фино памучно хасе, право деколте, тънки презрамки - за мен балетна рокля, и си представях, че съм на сцена.
Имаше едно време една книжка Папагала Коко. Неотдавна Фюриъс ни припомни героите й, а след това на мен ми се прииска да споделя тук една сбъдната мечта.
Доста страшничко изглежда отвън, нали😏 Защото го започнах във времето, когато "сърце юнашко" не можеше да търпи "да гледа турчин как бесней" и прочее😡 (Ако на сайта ни има прдставители на турското малцинство, нека да не се сърдят, говоря за техните далечни предшественици,чийто мироглед те, предполагам, не споделят).
Първата прочетена и описана книга обаче е фантастика.
Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът й Панайот ме помолихада напиша нещо за нашето общо детство: ти можеш - казаха ми те. Колко е трудно. Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.
Черганово, това за нас е пътнишкия влак от централна гара София, който чакахме цяла година.Вечерта, преди да заминем, с брат ми си мислехме, че не ще можем да заспим от желание да сме вече пристигнали. Купето с непознатите, които казваха винаги: "каква нежна имлада майка, а такива пораснали деца"!. Искрите от черния локомотив,които ни влизахав очите, търкахме ги с шепи и отново главите ни бяха навън...
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
)
