Ееее, поздравления!!! 👏 Откога се каня да пусна една такава тема, ама все не остава ред за нея... Ще изчакам игрите, за които си се сетил и после ще допълвам (ако остане за допълване...) 😏

Планувам: "Черен Петър" (различен от версията на zverche), "Пексесо (с)", "Черна Донка", "Поляна" (Зелена поляна),  "Кент (купе 😄 )", "домино с карти" и два   "детски" пасианса... Опитвам се да си спомня имената в момента.

А също "Гле'й си работата", "Магаре", макар че може просто да са синоними на някои от игрите, които споменаваш.

"Гле'й си работата" - е друго наименоване на една от гореизброените игри, но почакай малко. А за "Магарето", ще трябва да помисля как точно се играеше.

Ура! Най-после си я припомних тази игра. Благодарности. Да се чудиш как може да са забранявали картите назад в историята, то си е чисто забавление. Само дето все ме биеха на карти... Мъжът ми казва, че не съм играела със сърце, затова са ме биели. Но той всъщност предпочита шаха, а и никак не е добър на пасианси...🤣 Спомних си Алиса и приключенията и с картите за игра на Доджсън. Някой ще ми припомни ли една игра при която картите се подреждаха в колона една под друга. И накрая който сложи по-силната карта отгоре/пак без да гледа, но със същия цвят/,обира по-слабите преди нея или нещо такова. Задължително трябваше да са в еднакъв цвят, за да се вземат, а попадналите карти с другия цвят се обираха  между тях. Като дежа вю ми е, извинете за лошото описание,но като и толкова се сетих....

На магарето накрая се викаше "Магаре" и се струпваха ръцете в средата. Чиято ръка е най-отгоре става буквата М, после А, после Г и т.н. Който събере всички букви и стане МАГАРЕ - крещи три пъти: "АЗ СЪМ МАГАРЕ!" Ама много силно. Но преди това май целта беше човек да се отърве от всички карти, които има. Като изхвърли последната викаше Магаре и се почваше това с ръцете.
Добавям "макал", но може да е синоним, на някоя от горните.

А за войната - ние имахме добавка към правилата - като останеха 3 карти можеше да си ги гледаш.

felice puba - това май му казвахме "пътечка", и то беше почти безкрайно като войната :)

Благодаря ти, GAMINA.🙂  Права си, безкрайна си беше.

http://nashetodetstvo.com/index.php?newsid=126
За мен класическата война си е с картите на Черния Петър. Макар че става и с част от картите на големите. Докато те играят на белот например, може да се усвоят другите карти: 2,3,4,5,6. За разнообразие може и някой жокер. А при магарето целта е да се съберат 4 еднакви карти- 4 дами, 4 двойки и т.н. И който ги събере вика силно Магаре! и тогава следва това с ръцете, 🙂
Влади, а фокуси с карти можеш ли да правиш? Имаше едни: Избери си карта, сега я сложи тук. И се почваха разни изчисления, докато фокусникът познаеше коя карта си си изтеглил. То обикновено се знаеше последната карта и се съобразяваше по нея. А имаше и един фокус с подобни карти. Примерно аз съм фокусника. И съм сложила най-отгоре например дама каро, а най-отдолу поп пика. Но на другия човек давам дама пика и поп каро. И му казвам да ги сложи където иска по средата на тестето. След това въртя ръце, прехвърлям тестето а оттук, а оттам, като не спирам да говоря. И после с отработено движение измъквам крайните карти и казвам: А, ето ги! И естествено другият не се усеща, защото е бил ангажиран да ми слуша приказките, 😏

Защо Сантасе и Белот да отпаднат. За възрастни или не, и ние ги играехме. 🥺

Имаше една игра - картите се разхвърлят на куп върху масата, а най-отгоре се слагат две карти като покрив ( /\ ). Всеки по ред тегли по една карта от купа като внимава тези отгоре да не паднат. 

Дона, аз помня един фокус - избира се карта, фокусника я взима и зад гърба си я слага обърната върху купа с картите. След това показва долната част на купа и пита (докато гледа обърната карта) това ли е избраната карта. Разбира се не е. След това отново картите зад гърба и наместване на позната карта. Следва второ показване този път на правилната карта.

Мда, така беше магарето - каквото не ти трябва го предаваш на следващия, той на този до него и така докато някой събере 4 карти :)

А това с "колибката" от две карти му казвахме "кенеф", само не помня какво се случваше на този, който събори картите.

А играли ли сте на "убиец", имаше "убиец" (поп пика май), "полицай" (по-вероятно да е бил "милиционер" всъщност), невинни граждани и още някакъв персонаж. "Убиеца" трябваше да намига и така убиваше невинните, а полицая трябваше да разбере кой е.

И ние така наричахме играта. Нищо не му се случваше на който събори картите, играта почва отначало.

"Убиеееец", любима ми беше 👏 Номерът беше така да намигнеш, че да те види само този, когото "убиваш". В следващия момент "убитият" покрусен хвърляше картите и обявяваше, че отпада от играта, а останалите се спогледваха: 'Кой между нас е убиеца?". Ал Капоне пък винаги взимаше възможно най-невинна физиономия, да не го надуши "ченгето"😏

Ей, хора, ама авторът на статията е Влади🙄 Ама той нали беше админ, глей го как абдикира, хитрецът му! Сега само Фрея да се поти  и мъчи с нас

А, хайде сега, не се измъквай, dani. Двама сте абдикиращите, струва ми се... Ама не, че това има някакво значение - за всички е ясно, че ти и Влади сте "Нашето детство" . А що се отнася до мен - това е единственото място на света, в което се мъча с удоволствие  .

Всъщност исках да кажа, че "Убиецът" тотално го бях забравила, а ми беше тооооолкова любима игра, заедно с кент-купето. И при двете имаше тайни знаци, а аз много си падах по тях (не, че съм престанала). Даже си спомням, че като играехме пред блока, най-често убиец беше Стефан; дори и сега ясно си представям намигването му - едно такова чаровно, дяволито и неуловимо... Спирам, че навлязох в друга тема 🤣 .

Чудесни игри. И аз се канех да припомня част от тях, но май няма да се наложи. Обаче Влади имаше предвид "поредица от статии"!  Хайде!

А freja ми взе думите относно абдикацията (и на dani - по-специално, ама той ми знае мнението)

Скоро решихме да играем О-хел/така мисля 4е се казваше/,
но сме забравили как се пише резултата.
Ако някои си спомня моля да ми напише.

Сега уча дъщеря ми да играе на "Война" Малката много се забавлява, а скоро ще навърши 5 години.

Мой спомен, беше дядо ми и неговия начин "как да научиш детето да смята до 14" и то със забава ; на 6 години дядо ми ме научи да играя на Табланет; интересна игра и доста разумна; ще я включа след една година и при моето дете