"НАШЕТО ДЕТСТВО" е некомерсиален проект, посветен на детството на хората от 1960-90-те години.
Той бе започнат от Вл. Кромбърг и Данаил Филипов. Сайтът стартира през м. октомври-декември 2006 год. и беше пуснат в мрежата на 12.01.2007 год. (което се счита за рождения му ден) "Нашето детство" придоби сегашния си вид благодарение на усилията на всички негови приятели!
Здравейте,
От известно време следя с 'носталгия' и интерес статиите в 'нашето детство'. Първото, което ми дойде наум е, че без съмнение в този измислен от възрастните 'социалистически' свят ние имахме едно безметежно, щастливо детство и това може би е причината да си го търсим сега в празните кутии от 'никарагуанско' кафе и в хербаризираните станиоли от шоколад милка или между картинките от дъвки турбо. Желая да ви предложа един кратък поглед към 'запада' които си имаше своето място в нашето детство, като започнем от дъвките, преминем през дънковите дрехи, надписите 'fiat' по ладите, закупените от корекома (с много риск) касетофони 'hitachi', пинко розовата пантера в неделя, любимото ми 'Студио Х' и не на последно място ...
Отдавна се каня да опиша една щуротия, дано ви се стори забавна - как влязох в разход за 24 часа и бях разкрит съвсем случайно. Бях в 4-ти за 5-ти, или 5-ти за 6-ти клас. Пратиха ме да пътувам сам на село. Аз изпуснах и трите автобуса и за да прикрия този позорен факт, реших да прекарам нощта където мога. (Това не е пълната версия!!!)
Ето я прословутата колекция, за която толкова пъти споменавам. Най-накрая я наснимах. И тази моя гордост. То не бяха значки, химикалки, картички, ето ги и салфетките. Всички роднини бяха впрегнати в начинанието да се сдобия с най-най-най-красивите салфетки. А пък ако можеше да ми намерят и две, за да мога да си ги менкам. Леле, що снимки станаха. Гледах да не са много, ама то няма как, наистина.
Докато ядях голяма червена ябълка от Македония, се сетих за една метафора от любимата на всички нас детска книжка "Патиланско царство". Става дума за следното: когато Патилан разбира от баба Цоцолана, че престоят им на село е приключил, че изобщо лятото свършва, той споделя на Смехурко как се е почувствал - все едно някой ти отнема току-що захапаната хрупкава ябълка. Хубава метафора, разбираема за децата от 30-те години, когато е писана книжката, и за нас от времето на нашето детство. Тя изразява чувството за отнетост, за внезапно прекъсване на някакава наслада. И всичко това се внушава чрез образа на една ябълка. Дали днешните преситени от щървалъци деца биха разбарали това място от текста така? Какво ако им отнемат, биха изпитали чувството, че нещо хубаво свършва? За нас ябълката все още може да отключи всички онези асоциации, които отвеждат към детството.
Да си припомним любимата книжка - червената ябълка на нашето детство...
Приятно четене, патиланци!
(продължението- в пълната статия)
Ако забележите някъде из сайта грешки (правописни, стилистични, логически...) можете да ни помогнете чрез връзка "Съобщете за грешка, оплачете се", която се намира под всяка статия в пълната версия на статиите (видима е само за регистрираните). Ако се отнася за конкретно изречение можете да селектирате определеният текст, след което да натиснете Ctrl+Enter. Ще се отвори прозорец, в който можете да напишете в какво се състои грешката (селектираният текст няма да се вижда в прозореца, но ще го получим в административния панел на системата).
Леле, що снимки станаха. Гледах да не са много, ама то няма как, наистина.
