От малък имам тази особеност да "потъвам" извън времето и то да си върви покрай мен с някаква своя скорост. По иначе казано, си бях голяма блейка.
В 4-5-6 клас ми имаха доверието да ме пращат сам на село. Нашите са на работа. Трябваше сам да хвана "рейса" за Желязково в 11.30ч, за да прекарам там ваканцията.
Аз, разбира се, го изпуснах. Следващият е в 17.30, а има и още един - час след това, в 18.30. Решавам да го изчакам на място. По-точно - да ида на реката. Но какво се прави на реката, ако в куфарчето ти има въдица? Лови се риба! Чупя си пръчка, изравям червеи и тръгвам по реката - от вир на вир... Куфарчето, в което сложих и часовника, скрих в храстите. Най-лошото е, че ми "тръгна" рибата. Когато решавам, че е крайно време и аз да тръгна към автогарата, се оказвам достатъчно далече, за да изпусна и ПОСЛЕДНИЯ автобус. Късно се мръква лятото. Когато стигнах до скритото куфарче и видях колко е часът, разбрах че ми предстои нещо важно...Представете си положението ми на изпуснал ТРИ РЕЙСА. Не мога да се прибера! То ще са подигравки докато остарея...Така реших да остана на автогарата през нощта. Не точно там, защото я затварят, както и всичко останало в града, но в парка, който е и зоопарк, може да се остане.
Зоопаркът в Грудово представляваше просто едни добре заключени клетки сред общодостъпен парк. Имаше един проскубан лъв, доста чакали (гората е пълна с тях), вълци, няколко маймуни, мечка, птици разни...не помня добре състава на менажерията, но ТАЗИ НОЩ ПОМНЯ ДОБРЕ. Наблизо беше разположено едно лятно заведение, наричано от едни "Капана", а от други "Комара". След тази нощ разбрах защо са били прави вторите. Беше лято, хората си ядяха кебапчетата, а комарите - мен... Стана студено. Затвориха "Капана". На комарите им захладня и се прибраха. И на мен ми захладня доста но ... няма път назад. Помня, че в почти транс от студ извадих някаква моряшка тениска от куфарчето и си я увих на врата. Така екипиран дори дремнах, свит на пейка в беседката. Беседвах си сам на висок глас. Разсъждавах за изключителната нелегалност на ситуацията, в която се бях поставил, което ми стана навик да регистрирам и в по-късни години. Не се страхувах, но умрях от безсънието, от комарените атаки и студа.
Утрото ме завари почти бодър.Освен парите за билет, изрових отнякъде стотинки и ядох милинка, стоплен от сутрешното слънце. Времето до 11.30 мина сравнително бързо.
Беше почти сигурно, че ще ми се размине - кой ще седне да брои колко дни съм бил на село, на коя точно там дата съм пристигнал и прочие подробности. Телефони няма...
Автобусът завъртя на павирания мегдан и аз слязох. Дядо ми вече беше получил инсулт и прекарваше времето си с другите "стареи" на общността, седнал с тях на пейките пред кметството. Стояха наредени като публика, дори - комисия, пред погледа и вниманието на която протичаха събитията.
Обадих се на дядо, той се зарадва, че съм дошъл и тръгнахме към къщи. Радвах се и аз - вече бях извън нелегалната ситуация и нещата отиваха на благополучен изход, когато видях пред къщата камиона на баща ми! Току що паркира.
Нужда от пояснение - внимавайте! Кой какво си мисли:
Дядо ми - чуди се, защо баща ми ме праща с автобуса, а после идва сам с камиона.
Баща ми - че аз от предния ден съм си на село, а сега съм пратен да доведа дядо за обяд.
Баба ми - че току що пристигам с баща си, което и изказа на глас. "А, Гочето и той е дошел с татко си. Мил манечук на баба!"
Аз - че малкия процент възможност да бъда хванат за 24-часовата ми забежка се сбъдва пред очите ми.
Баща ми ме дръпна настрана и ми зададе точния въпрос: "Ти снощи къде беше?"
Кажете ми, как на този точен, почти следователски въпрос се отговаря: "В зоопарка"???
Не ме биха...(Искрените не ги бият!) Искрено обясних своите мотиви да не се прибера след изпуснатите рейсове. Дори мисля, че баща ми тайно ми даде уважението си.
От друга страна баща ми - прочута "панта" в това село, беше петимен да види качествена беля от кроткия си занесен син. Веднъж ми каза: "Ако бях на твое място, щях да храня това куче (става дума за моето куче) с месо от складираните в мазето буркани. Не те карам да го правиш, дори ти обещавам да те набия, ако го сториш, но ако бях на твое място, щях да го направя..."
Доколкото си спомням, баба и дядо така и не научиха за моето приключение. Дядо беше болен и не биваше да се тревожи, а баба щеше да вдигне шум велик и да ме окайва цялото лято.
Това спане в нелегалност, по някаква неведома съдба, даде началото на множество такива нерегламентирани нощи, прекарани къде ли не - На пейка в градска спирка в Созапол, на купчина чаршафи за пране във фоайето на хотела в Рибарица, на стари дюшеци в мазето на ученическото общежитие в Ст. Загора, на всевъзможни места в сградата на Алма Матер по време на стачката, на плажа на "Златната рибка" само по тениска, след като ми откраднаха багажа, свит на завет до преобърната спасителска вишка...не - твърде много са, за да ги изредя коректно. Но началото беше в Грудовския зоопарк.
|
